По-важно е да се признае величието на Бог, Неговата мощ и сила

20 декември 2015, 07:16

Братя и сестри,

„И ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.“ (Лк 1, 20)
Евангелието разказва, че Захария загубил говора си като наказание. Но ако не бе онемял, за тайната Божия, която трябвало да остане скрита, Захария би могъл да разказва на ляво и дясно. Но вероятно в този случай става дума по-скоро за дара на мълчанието, отколкото за наказание.
Когато Божията Майка бързала да посети св. Елисавета, също имала своята тайна. Не загубила говора си, защото веднага повярвала, но имала друго притеснение: как да предаде Божията тайна на Йосиф и Елисавета? Как да обясни това, което по човешки не се поддава на обяснение?
Имам един познат, който след хубав концерт винаги се обажда и иска да ми разкаже за него с думи – и най-често се получават разни глупости. В случая с Божията Майка самият Бог спасил Нейната тайна. Светият Дух осветил Елисавета и тя познала и разбрала всичко без думи.
Един загубил говора си, за да не предаде тайната, друг пък нямало нужда да говори, защото Бог направил така. Невероятна дискретност по отношение на Божията тайна!
Да се признае величието на Бог, Неговата мощ и сила, това е по-важно от опитите за разбиране с помощта на нашия нищожен човешки ум и за обяснение на неочакваното и необяснимото по човешки, което понякога ни се случва.
Амин.

Отец Мариуш Полцин OFM Cap.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар