Catholic-news

Из един разговор с проф. Хенрик Вейман, полски епископ

Концепцията за милосърдието през първите векове на християнството

Ако искаме да покажем реалността на милосърдието през първите векове на християнството, не може да не се позовем на това как то е било разбирано от важни за онова време личности като Тертулиан, смятан за баща на християнската латинска литература, св. Киприян, епископ на Картаген, наричан човек на милосърдието и св. Августин, епископ на Хипон, определян като най-великия богослов от времето на църковните отци. Само в светлината на техните учения е възможно да бъде представена концепцята за милосърдието от това време.

Тертулиан използвал за определение на милосърдието понятието милостиня. Но той не ограничавал съдържанието му до израза за материална помощ в полза на ближните, а имал предвид също и духовна подкрепа. Формулирал го блестящо в трактата „За бягството във време на преследване“ от произведението „Апологет“, в което сравнил значението на двете понятия. Там той написал: „Да не очаква милостиня този, който вместо да бъде достоен за съжаление, събужда с пристигането си страх. Аз давам в името на милосърдието, а не от страх“ (39, 6). По негово разбиране милостиня означавало да окажеш на някого помощ, който моли за нея, а не ако иска да принуждава за нея чрез страх. Следователно милосърдието е доброволен акт, поради което принудителната помощ за ближния в никакъв случай не може да се разглежда като такова. Оттук следва, че оказването на милосърдие трябва да обхваща всички човешки потребности, както материалните, така и духовните, а базата за това трябва да бъде Божието Милосърдие, доказало се в Христос.

Киприян (200/201 – 258) разбирал милосърдието като форма на осъществяване на религиозно-моралните задължения на верните. Той виждал мотивацията за едно такова действие от тяхна страна в заповедта на Христос да бъдем милосърдни. Когато вярващите извършвали дела на милосърдието в този дух, те ги извършвали на самия Него, а ако ги избягвали, те Му отказвали милосърдие. За оказано милосърдие Исус награждава хората още тук на земята с духовна радост, а в бъдещия живот – с духовни блага, докато за липсата им Той ги наказва на този свят под формата на нещастия и ги заплашва с адския огън, като последно наказание. По такъв начин милосърдието според разбирането на Киприян е основополагащ акт на удовлетворяване на Бога и заслуга за вечен живот.

Августин (354 – 430) виждал милосърдието като акт на подкрепа за някой човек в нужда. Но то придобива стойност благодарение на свръхестествената мотивация, т. е. ако се извършва във връзка с Бог („За Божия град“, Х, 6). По този начин милосърдието притежава, според неговото схващане, две нива на отношение: към хората и към Бог. И на двете нива делата на милосърдие са богати на резултати. От една страна, те подкрепят страдащите, от друга страна, изразяват славата на Бога. Изворът за едно такова милосърдие е Бог. Той го простира върху всяко човешко същество, дори и над безбожниците, въпреки че не изключва осъждането на лошите.

Тези анализи ни позволяват да установим, че милосърдието в християнската древност не е било смятано за човешка слабост, а за признак на автентична мъдрост. Оказвайки го на ближните по примера на Христос, човек носи облекчение на страдащите, а сам спечелва вечното блаженство с Бог.

(Следва)

Източник: faustyna.pl
Превод: catholic-news.bg