Catholic-news

Продължение

Развитието на концепцията за милосърдието през вековете. Разбирането на св. Тома Аквински за милосърдието.

Виждането на св. Тома Аквински за милосърдието се появило като отговор на сантименталното схващане на хората от древността. В критиката си за техните разбирания той доказал, че милосърдието е добродетел. Тя спада към задълженията на хората, тъй като основният й мотив – както той твърдял – не са едно или друго човешко нещастие, а заповедта на Христос да се подражава на милосърдието на Бога (Мт 5,48; Лк 6,36). Така св. Тома коригира сантименталното схващане за милосърдието във връзка с характера му на задължение. Според него всеки човек е длъжен да го упражнява и то непрекъснато, независимо дали се среща непосредствено с човешкото страдание или не. Следващите корекции се отнасяли вече до същността на самото милосърдие. Милосърден е този, който има милостиво сърце. Той разбирал състраданието естествено не като помощ за страдащите, а като преживяване на тъга, чиято причина е тяхното нещастие. Поради това той обяснил, че милосърдието е тъга, чиято причина е някакъв недостиг, а един недостиг не може друго освен да насърчава към действие. (STh II-II, q. 30. a.2). Тома Аквински изтъква, че човекът е тъжен и болезнено докоснат от чуждото зло, когато го чувства като свое. Причините за това усещане могат да бъдат следните: емоционално общение, когато състрадаващият гледа на приятеля като на друго „Аз“ и изпитва неговото нещастие като собствено, при което толкова го боли, сякаш то се е случило на самия него, или когато човек се смилява над някой, защото и него може да го сполети същото (STh II-II, q. 30, a. 2). Това чувства се подлага отново на преценката на разума, който подтиква човека да направи добро на този, който се намира във физическа или морална нужда. Позовавайки се на това, св. Тома определя милосърдието като морално оправдан акт, но също и като морална добродетел. Въпреки че предметът му са чувствата, то води началото си от интелектуално-волева способност. Следователно милосърдието е добродетел, която е близка до любовта, но то има свой собствен мотив, именно човешката нужда, пробуждаща съчувствие у другите (STh II-II, q. 30, a. 3). С оглед на това милосърдието е най-голямата добродетел, защото помощта в нуждите на другите е доказателство за превъзходство. Но в отношението на човека към Бог то не може да се разглежда като най-висша добродетел, понеже любовта е по-важна от него, тъй като тя обединява с Бог. Любовта прави човека подобен на Него по същност, а милосърдието – по действие. Ето защо милосърдието е една от нейните последици. И ако е такова, то остава във връзка със справедливостта. Без нея то се превръща в духовна анархия, а тя без него – в жестокост (STh I, q. 21, a. 3).

(Следва)