Catholic-news

Продължение

Делата на милосърдие и разделянето им на дела за тялото и дела за душата.

Концепцията на св. Тома Аквински за милосърдието, наричана аретологична (от гръцки αρετη — добродетел), била цялостно проучена от неговите последователи. Интерпретаторите й поставяли акцента върху така наречените дела на милосърдието, което довело до възникването на т.нар. актуалистическа концепция, влязла в наръчниците по богословие и църковната практика. В основата й стои желанието за богословско систематизиране на сферите, в които се проявява милосърдие. Критерий за класифициране на тези сфери станало схващането за човека като психо-физическо същество. Поради това различаваме дела, които се отнасят до тялото и такива, които се отнасят до душата. Ключът обаче за множеството от получатели на милосърдието в този списък била библейската представа за Страшния съд (Мт 25,31-46), като, разбира се, било добавяно делото, свързано с бъдещия живот на човека. Това систематизиране изглежда изчерпва екзистенциалното положение на човека, но то трябва постоянно да бъде изпълвано с ново съдържание.
Например призивът да се нахранят гладните не бива да се разбира като насърчение за задоволяване на желанието за алкохол и наркотици. Ако ближните имат такава потребност, милосърдието към тях трябва да се състои в нещо съвсем друго. Това показва, че днес първата стъпка за оказване на милосърдие трябва да е установяването на нуждите. Точно както милосърдието може веднъж да попречи на някои потребности, друг път може да означава събуждането на неизпитвани досега такива, напр. културни, естетически или от религиозен характер.

(Следва)