Catholic-news

Проповед за Папа Франциск
за празника на Светото Семейство
(27 декември 2015 г., Ватиканска базилика „Св. Петър”)

Библейските откъси, които слушахме, ни представиха образа на две семейства, който извършват своето поклонничество към Божия дом. Елкана и Анна носят сина си Самуил в храма в Силоам и го посвещават на Господ (срв. 1 Сам 1, 20-22. 24-28). По подобен начин Йосиф и Мария стават поклонници в Йерусалим заедно с Исус по случай празника Пасха (срв. Лк 2, 41-52).
Често сме виждали поклонниците, които се отправят към светилищата и към местата, скъпи за народното състрадание. В тези дни мнозина са се отправили на път, за да достигнат до Светата врата, отворена във всички катедрали по света, а също и в много светилища. Но най-хубавото нещо, изтъкнато днес от Божието Слово е това, че цялото семейство извършва поклонничеството. Бащата, майката и децата заедно се отправят към дома на Господ, за да осветят празника с молитва. Това е важен урок, който бива предложен също и на нашите семейства. Нещо повече, можем да кажем, че семейният живот е една поредица от малки и големи поклонничества.
Например, колко добре би било да размишляваме над това как Мария и Йосиф са учили Исус да казва молитвите! И това е поклонничество – поклонничеството на възпитанието в молитвата. Също би било добре да знаем, че през деня те са се молили заедно; както и че след това, в съботите, са ходили заедно в синагогата, за да слушат Писанията на Закона и Пророците и да хвалят Господ заедно с целия народ. Естествено, и по време на поклонничеството към Йерусалим те са се молели, пеейки заедно думите от псалма: „Възрадвах се, когато ми казаха: „Да отидем в дома Господен!”. Нозете ми лежат в твоите порти, Йерусалиме!” (122, 1-2).
Колко важно е за нашите семейства да вървят заедно и да имат една и съща цел! Знаем, че имаме общо пътуване, което да извървим; един път, по който срещаме трудности, но също и моменти на радост и утеха. По време на това поклонничество на живота споделяме също и момента на молитвата. Какво по-хубаво от това един татко и една майка да благославят собствените си деца в началото на деня и при неговото приключване. Нека поставяме на челцата им знака на кръста, както сторихме това в деня на тяхното кръщение. Нима това не е най-семплата молитва на родителите по отношение на техните деца? Да ги благославяме, което ще рече – да ги поверяваме на Господ, както сториха това Елкана и Анна, Йосиф и Мария, за да бъде Той тяхна закрила и подкрепа през различните моменти от деня. Колко важно е за семейството да си намери един кратък момент за молитва, преди членовете му заедно да започнат да се хранят, за да благодарят на Господ за тези дарове, както и да съумяват да споделят онова, което са получили, с онези, които са в най-голяма нужда. Това са все малки жестове, които обаче демонстрират голямата възпитателна роля, която играе семейството във всекидневното поклонничество.
В края на онова поклонничество Исус се върна в Назарет и се подчиняваше на Своите родители (срв. Лк 2, 51). И тази сцена съдържа в себе си един много хубав урок за нашите семейства. Всъщност, поклонничеството не приключва когато е достигнато набелязаното светилище, а когато се върнеш вкъщи и започнеш отново да живееш всекидневния си живот, като прилагаш на практика духовните плодове от преживения опит. Знаем какво направи Исус тогава. Вместо да се върне вкъщи с близките Си, Той се спря в Йерусалимския храм, предизвиквайте голямо притеснение у Мария и Йосиф, които не успяваха да Го намерят. Заради това Свое „бягство”, вероятно и Исус е трябвало да поиска извинение от Своите родители. Евангелието не ни го съобщава, но смятам, че можем да го предположим. Въпросът на Мария обаче е израз и на един естествен упрек, който показва нейната, и на Йосиф, загриженост и мъка. Връщайки се вкъщи, Исус със сигурност е бил близо до тях, за да им покаже цялата Своя обич и послушание. Част от поклонничеството на семейството са и тези моменти, които с Господ се превръщат във възможност за израстване, в повод за искане на прошка и за нейното получаване, за показване на любовта и послушанието.
В Годината на Милосърдието всяко християнско семейство може да стане привилегировано място на това поклонничество, в което да бъде изпитана, усетена радостта от прошката. Прошката е сърцевината на любовта, която умее да проявява разбиране към грешката и оказване на грижа. Колко сме окаяни, ако Бог не ни прощаваше! Именно семейството е мястото, в което се научаваме на прошка, защото там я има сигурността, че ще бъдем разбирани и подкрепяни, въпреки грешките, които могат да бъдат направени.
Нека не губим доверие в семейството! Хубаво е да имаме едно непрестанно отворено сърце един към друг, без да крием нищо. Където има любов, там има и разбиране и прошка. Поверявам на всички вас, скъпи семейства, това всекидневно домашно поклонничество, тази толкова важна мисия, от която светът и Църквата повече от всякога се нуждаят.

Превод от италиански: © www.catholic-news.bg