Catholic-news

Мъченици, неспособни да изповядват Исус, но прославени от Неговото Рождение

Коментар към днешното Евангелие от бл. Джон Хенри Нюмън (1801-1890), богослов и кардинал, обръщенец

С право празнуваме смъртта на невинните деца; защото това била свята смърт. Когато обстоятелствата ни позволяват да се приближим до Христос, когато страдаме за Христос, това със сигурност е неописуема привилегия – каквото и да е страданието, дори в момента да не разбираме каква благодат е слязла върху тях; но това благословение от Господа – не е ли било то истинска привилегия? По същия начин клането във Витлеем за децата заема мястото на тайнство. Това е било доказателство за любовта на Божия Син към децата, които са били подложени на това страдание. Всички, които са се приближавали до него са страдали повече или по-малко, дори само заради този конткат – така, сякаш от него се излива някаква тайнствена сила, която пречиства душите и ги осветява чрез страданията на този свят. Такъв бил случаят с невинните деца.
Да, самото присъствие на Исус заема мястото на тайнство: всички негови дела, всички негови погледи и думи дават благодат на тези, които са готови да ги приемат и посрещнат и това важи още повече за всички, които са готови да бъдат негови ученици. Още от първите дни на Църквата такова мъченичество се смятало за един вид кръщение, истинско кръщение с кръв, което има същото сакраментално действие като водата на преродяването. Така че ние сме призовани да гледаме на тези деца като на мъченици и да извличаме ползи от тяхната невинност.