Catholic-news

Чешкият кардинал Доминик Дука взе становище по актуалната тема за бежанците в интервю за словашкия ежедневник „Dennik N“. За разлика от кардинал Кристоф Шьонборн, който преди Коледа критикува онези страни от Източна Европа, членки на ЕС, противопоставящи се на приемането на бежанци, пражкият архиепископ и председател на чешката епископска конференция постави съвсем други акценти.
„Съчувствието и емоцията без разумно поведение водят до ада“, заявява Дука в интервюто. В тази „бежанска вълна без всякакъв контрол, в която ангажираните страни напълно се провалиха“, трябва внимателно да се проучи „кой всъщност има нужда от помощ и на кого животът е застрашен и също кой изпълнява някаква друга мисия“, каза примасът на Чехия, който също като кардинал Шьонборн е член на Доминиканския орден. Както се знае бежанската вълна обслужва „също определени планове и програми на джихадистите“.
Тъй като в момента се касае за вълна на пропъждане, започнала с изгонването на арменците от Османската империя преди 100 години, в Чехия били „предимно подготвени да приемат християнски бежанци, тъй като в тези страни християните са постоянно преследвани и не са поддържани от никой друг“, посочва Дука. Не може „да се преме дори един-единствен бежанец, без да се премине през процес на проучване, който държавата предлага и гарантира.
Ако кажем на бежанците „Елате и вземайте“, трябва да можем също и да им предложим нещо. В действителност обаче Чехия не разполага нито с достатъчно учители, нито с преводачи. Освен това бежанците нямат интерес да имигрират в Чехия, Словакия или Унгария, казва кардинал Дука. Ето защо Църквата е на едно мнение с правителството, че процесът „трябва да се извършва комплексно и с международно сътрудничество“. Не е правилно нито да се приемат всички, нито да не се приеме никой, по-скоро трябва да се запази трезвия разум и да се подхожда разумно.
Дука се позовава на бившия чешки президент Вацлав Хавел (1936-2011), който по време на конфликтите на Балканите през 90-те години заяви, че „наистина не могат да бъдат приети“ всички бежанци. Приятелството между Дука и Хавел, които се срещат в затвора, продължава до смъртта на президента. Папа Франциск също каза няколко седмици след посещението си на бежанския остров Лампедуза, че трябва да се постъпва според действащите закони, за да не се случи това, което стана през 70-те и 80-те години с италианската „Brigate Rosse“, немската „Rote-Armee-Fraktion“, баската ETA и в Либия, „главен център на тероризма“.
Комунистическа Чехословакия също носи вина за конфликта в Близкия изток, защото е изнасяла оръжие за държавите, разтърсвани днес от граждански войни. След „нежната революция“ от 1989 г. само Чехия е приела половин милион бежанци, предимно от бившите републики в СССР и от Виетнам, както и „голям брой словашки роми“.
На въпроса за контактите му с мюсюлмански религиозни водачи Дука отговаря, че веднага след встъпването си в длъжност през 2010 г. приел представител на мюсюлманската общност в Прага и с мъка изтръгнал осъждане на терористичните нападения. Наскоро след това чешката телевизия показала сцена, заснета със скрита камера в молитвена зала, където същият мъж прославял тези атаки. Ето защо той се идентифицирал „напълно с онези, които подозират мюсюлманите, че изразяват съболезнование само поради самозащита“. След трикратен прочит на Корана му станало ясно, „че един вярващ мюсюлманин не бил длъжен да държи на думата си“.
Кардинал Дука е скептичен по отношение на съжителството на много религии на една територия. „На теория“ всичко е възможно, но трябва да се вземе под внимание реалността. От Втори Ватикански Събор са изминали 50 години и в академичните среди се води диалог, но всъщност „съжителството в страните от Близкия Изток коренно се е влошило“. Дука предложи на интервюирщата го журналистка: „Скъпа госпожо, идете в Саудитска Арабия и постойте там един месец. После си елате.“ Въпреки че Бог е един за евреи, християни и мюсюлмани, между стандартите за съжителство според десетте Божи заповеди и според Корана има фундаментална разлика, която не може да бъде премахната дори от зверствата, извършени от християни.
Кардинал Дука си спомни, как баща му избягал от хитлеристкия протекторат „Бохемия и Моравия“, за да се бори в съпротивата за свобода и възстановяване на демокрацията. Почукал на вратата на Швейцария, но се натъкнал на недоверие. „Без намесата на правителството в изгнание в Лондон това щяло да свърши зле“, разказва кардиналът. Когато войниците в крайна сметка пристигнали в Англия, веднага постъпили в британската армия за минимално възнаграждение, за да освободят родината си на страната на съюзниците.
Оттук кардиналът заключава, че всичко, което трябва да се направи, е да бъдат отстранени причините за конфликта в Близкия Изток. Затова и Папа Франциск най-напред отправи лозунга „Спрете агресията“, а след това изпрати държавния секретар на Ватикана, кардинал Пиетро Паролин в ООН, където да настоява за умиротворителна мисия, както и за помощ на място. Едва на четвърто място Папата поискал също и помощ за бежанците.