Catholic-news

Продължение

Различните значения, влагани в думата „милосърдие“. Източник и послание на схващането, че милосърдието е пречка в развитието на човека.

В историята се появили възгледи, които изкривили представата за милосърдие. В основата им било залегнало философско мислене, което се опитвало да интерпретира историята в съответствие с принципа за агресивност, инстинкт, сила и човешки стремеж за власт. Тези възгледи за милосърдието могат да бъдат обобщение под наименованието вегетативно-биологическа концепция. Един от първите й представители бил Н. Макиавели – флорентински поет, историк и дипломат (1469-1527). Той пропагандирал прилагането на хитрост и насилие при преследването на желаната цел и гледал на милосърдието като на ценност за някои, която същевременно е свързана с жестокост за други. Неговите психологически аксиоми, отнасящи се до човешката природа, намерили по-късно отзвук във възгледите на позитивистите от ХІХ в. , сред които се открояват особено двама философи: италианецът В. Парето (1848-1923) и германецът Ф. Ницше (1844-1900). Философските размишления на последния имали много силно влияние върху етоса на много хора.
Ницше, който изхождал от един радикален дарвинизъм, бил на мнение, че животът на човека се определял от същите сили, както и целият космос. Според него, човешкият живот не надминавал вегетативно-биологическата сфера. Единственият принцип, който можел да гарантира растежа на човека, били билогическата сила за живот и конкурентната борба. Само така той можел да достигне своята пълна човешка същност и да завоюва подходящо положение в обществото. Милосърдието само можело да спира прогреса на човека в тази област. Затова Ницше бил решително против етоса на милосърдие. Той гледал на него като на признак за слабост и като спънка в борбата на човека за неговата себереализация в човешкото и постигането на важна обществена позиция. За него милосърдието е основа за морал на роби, които по този начин привличали вниманието върху себе си и искали да подчертаят позицията си, за да дискредититарт по този начин господарите си. С оглед на това неговото надменно, понякога дори враждебно отношение към хората, които живеят милосърдието, не е учудващо. Той изразил враждебната си позиция категорично със следните думи: Наистина, не ги харесвам милосърдните, които са блажени в състраданието си: твърде много им липсва срам.
Дискредитирането на необходимостта и значението на милосърдието в междучовешките отношения довело Ницше до отрицанието на Бога. Според него вярата в един Бог на милосърдието допринасяла най-много за забавянето на човека. За да не станело това и за да можело той да изживее удовлетворението в човешката същност, било необходимо отхвърлянето на Бога. На негово място човекът трябвало да постави вярата в собствените си сили. Само тогава той можел да се развива напълно. По такъв начин Ф. Ницше поставил под въпрос стойността на милосърдието в човешките отношения.

(Следва)