Catholic-news

На празника на Дева Мария Богородица, в първия ден от новата година, Папа Франциск служи Светата литургия в базиликата „Св. Петър“. Днес се отбелязва също така 49-ия световен ден на мира, който тази година е под надслова: „Победи безразличието и извоювай мира“. Литургията бе съпровождана от изпълненията на „Pueri Cantores“, които участваха в нея по повод техния 60-ти международен конгрес.
В проповедта си Папа Франциск каза:
„Какво означава това, че Исус се ражда, „когато се изпълни времето“ (Гал 4,4)? Ако погледнем към историческия момент, можем веднага да се разочароваме. Рим владеел с военната си мощ голяма част от известния тогава свят. Император Август дошъл на власт, след като водил пет граждански войни. Израел също бил завладян от Римската империя, а избраният народ бил лишен от свободата си. Тогава за съвременниците на Исус това със сигурност не било най-доброто време. Следователно не геополитическата сфера, която виждаме, определя кулминацията на времето.“
„Така че се налага друго тълкуване, което разбира Божията пълнота. По времето, когато Бог решава, че е дошъл моментът да се изпълни обещанието му, за хората се извършва изпълването на времето. Ето защо не историята взема решение за раждането на Христос; по-точно неговото идване на света е това, което позволява на историята да достигне пълнотата си. Това е причината, поради която с раждането на Божия Син започва нова ера, тази, която вижда изпълнението на древното обещание.“
„Пълнотата на времето е по този начин личното присъствие на Бога в нашата история. Сега можем да видим неговата слава, засияла в бедността на един обор и да получим кураж и подкрепа от неговото слово, което е станало `малко` във вид на дете. Благодарение на него нашето време може да намери своята пълнота.“
„Но тази тайна е постоянно в противоречие с драматичния исторически опит. Докато искаме да намираме опора и подкрепа в знаците на Божието присъствие, всеки ден трябва да забелязваме противоположни, отрицателни знаци, които създават по-скоро чувство за неговото отсъствие. Сякаш пълнотата на времето се разпада пред многото форми на несправедливост и насилие, които ежедневно нараняват човечеството. Понякога се питаме: Как е възможно да продължава посегателството от човек срещу човек; арогантността на по-силния да продължава да унижава по-слабия и да го отпраща в най-плачевните покрайнини на нашия свят? Колко дълго още човешката лошотия ще сее насилие и омраза по земята и ще взема невинни жертви? Как може едно време, което ни показва тълпи от мъже, жени и деца, бягащи заради война, глад и преследване и готови да рискуват живота си, за да бъдат уважавани основните им права, да бъде време на пълнота? Един поток от мизерия, който се подхранва от греха, сякаш противоречи на реализираната от Христос пълнота на времето.“
„В началото на Новата година Църквата ни кани да гледаме на божественото майчинство на Мария като на икона на мира. Древното обещание се изпълнява в нея. Тя е повярвала в думите на Ангела, заченала е Божия Син и е станала майка на Господа. Чрез нея, чрез нейното „Да“ се е извършило изпълването на времето.“
„Днес тя ни дава възможност да разберем смисъла на събитията, които засягат лично нас, нашите семейства, нашите страни и целия свят. Това, което не може да постигнат нито разумът на философите, нито преговорите в политиката, това може да достигне силата на вярата, която носи благодатта на Христовото Евангелие и е в състояние да отваря винаги нови пътища за разума и преговорите.“
Накрая Папата се помоли на Дева Мария:
„В този посветен на тебе ден, разпростри над нас твоята благословия; покажи ни лика на твоя Син Исус, който дарява на целия свят милосърдие и мир.“