Catholic-news

Автор: отец Койчо Димов,
енорийски свещеник в Бърдарски геран,
Никополска епархия

Днес е голямото тържество на Богоявление – един от първостепенните празници на Господа, който по важност е веднага след Пасхата (Възкресението) на Исус. Богоявление и Рождество Христово са тясно свързани празници.
Едва през IV в. в Църквата назрява необходимостта да се развие и покаже в дълбочина съдържанието на единствения дотогава църковен празник – Пасха Христова. Трябвало е, от една страна, да се изкоренят все още съществуващи езически празници, а от друга страна – да се отговори на възникнали лъжеучения и ереси, които не вярвали правилно в Исус Христос.
За пръв път през 354 г. един римски хронограф (граждански и религиозен календар) споменава за празника Рождество Христово, празнуван на 25 декември, за да замести езическия празник за раждането на новото слънце – Natalis Soli invicti. За пръв път празникът е празнуван в базиликата „Свети Петър“, построена от император Константин. През нощта срещу Рождество епископът на Рим, Папата, отивал в църквата „Санта Мария Маджоре“, където е светата люлка на Исус (първообраз на полунощната Литургия в църквите от римски обред), а на сутринта Папата отивал в римската църква, посветена на великата мъченица Света Анастасия (до Палатинския хълм) за трета Литургия. Така се ражда хубавата римска традиция всеки свещеник да служи по 3 литургии на Рождество.
В същото време, на Изток, най-вече в Египет, на 6 януари започват да празнуват празника „Епифания“, т. е. Явяване, Откриване на Господа. Освен Рождество на този празник се празнувало Кръщението на Исус в река Йордан, предшествано от велик водосвет. Но откъде идва тази традиция?
Светите Отци на Църквата, особено тези от Египет, като св. Климент Александрийски и св. Атанасий Велики, съобщават, че на 6 януари се празнува раждането и кръщението на Исус, за да се измести един езически празник – раждането на божеството Еон (бог на времето и вечността). На 5 срещу 6 януари почитащите го отивали при река Нил и в негова чест почерпвали вода, смятана за свещена, която отнасяли и пазели в домовете си. Християнският празник Богоявление християнизира тези езически обреди – река Нил се замества с река Йордан, прави се също велик водосвет и верните се поръсват с благословена вода, която вземат и за вкъщи.
По времето на светия Папа Лъв Велики (440-461) Западът взема празника Богоявление, но не и съдържанието – понеже вече има празник Рождество на 25 декември. На Богоявление западните християни приели да почитат явяването, Епифанията на Исус на всички езически народи, представено от дошлите от Изток мъдреци.
По това време източните християни приемат в календара си празника Рождество Христово, на който също отбелязват и поклонението на влъхвите (мъдреците), а Богоявление запазва своята идентичност като празник на Кръщението Господне.
И накрая за мъдреците – християните са имали към тях една особена почит, а повлияни от някои пророчества на пророк Исайя и псалм 71, тези мъдреци биват облечени с кралско достойнство, стават царе (крале), появяват се и техните имена – Мелхийор, Балдасар и Гаспар.
Почти сигурно е, че мъдреците са тръгнали от Изток, от Персия, и по всяка вероятност са познавали персийския зороастризъм (астро – звезда), всъщност те намират Божествения Младенец водени от Неговата звезда! Само св. евангелист Матей говори за тях и за принесените три дара – злато, тамян и смирна. От тези три дара се заключава, че са били трима, но също и като представители на трите човешки раси, произхождащи от тримата синове на Ной – Сим, Хам и Яфет. Можем да кажем, че също се представители и на трите възрасти – най-старият от тях е Мелхийор (в името му има „мелек“, т.е. цар, а на на царя се подарява злато), който подарява злато; средният по възраст е Балдасар – той дава смирна (благоуханно масло за помазване), а най-младият е Гаспар, който подарява на Исус тамян. Три дара – злато като на Цар, смирна – като на Помазаник, Месия, тамян – като на Свещеник. За пръв път техните имена са открити в един манастир в Египет, в Келия, предадени в малко по-различен начин: Гаспар, Батезалса и Мелекхиор. Според някои легенди мъдреците дошли във Витлеем на 13-ия ден от рождението на Исус. Света Елена, майка на Константин Велики открила техните мощи и ги пренесла в столицата Константинопол, в прекрасната базилика на Света София (Божията Премъдрост). През 1034 г. техните мощи били пренесени в Италия, Милано, поставени за почитанe в църквата на св. Евсторгий, в един дървен сандък, обвити с изящни повивки и помазани с парфюми и смирна.
Милано става известен като града, където е гробът на тримата мъдреци – sepulcrum trium magorum. Но през 1164 г. немският император Фридрих Барбароса отвлякъл мощите на тримата мъдреци от Милано и ги пренесъл в Кьолн, където се намират и днес. В Милано остава един златен медальон, направен с част от златото подарено от Мелхийор на Младенеца Исус.
Трите дара имат и библейско значение – ако до идването на Господа само Израил, народът на Стария завет, беше царствен народ, свещенически народ, невеста на Господа, сега всички народи са призовани да станат част от Новия Израил – Църквата, която е един народ от царе (злато), свещеници (тамян) и Невеста (смирна) на Христа.
В Бавария, родината на Папа Бенедикт XVI, P. Max., има един интересен обичай: през нощта на 5 срещу 6 януари децата бягат по улиците на населените места и бележат с тебешир по вратите на домовете цифрите на годината и сиглата С + М + В, които не са първите букви от имената на тримата мъдреци, а първите букви от следния израз на латински език CHRISTUS MANSIONEM BENEDICAT, т.е. Христос да благослови този дом!
Честито Богоявление и свети Рождественски дни!