Catholic-news

Монс. Никола Букс за недоразуменията, свързани с индулгенциите през Светата година на милосърдието

8 януари 2016, 17:06

Разведен мъж, който имал втори брак, отишъл преди Рождество Христово на изповед, но свещеникът отказал да му даде опрощение. Това се случило в катедралата на Бари, Южна Италия, посветена на св. Никола Мираклийски. Ежедневникът „La Gazzetta del Mezzogiorno“ публикувал на 30 декември писмото на този мъж, в което той описвал „разочарованието“ си и настоявал за „милосърдието на Папа Франциск“, което му било отказано през „Светата година на милосърдието“. Той смятал, че „опрощението трябва да се дава на всички, които се изповядват“.
Такова изискване, което предполага автоматизъм, е „абсурдно твърдение“, отговаря известният теолог и литургист, монс. Никола Букс. „Свещеникът не е нотариус.“ На 3 януари същият вестник поместил интервю с монс. Букс, който е свещеник в архиепископството на Бари. Съветникът на римските дикастерии е автор на редица книги, получили международно признание. Най-новата му монография се казва „Как да ходим на Светата Литургия и да не загубим вярата“, която вече е преведена на пет езика.

Монс. Никола Букс: „При изповедта свещеникът е едновременно съдия и лекар за душата. „Absolvere “ означава „развързвам“, „освобождавам“, и означава конкретно да освободи каещия се от свързаността му с греха. Свещеникът, а не вярващият, преценява дали са налице условията, за да се даде или да не се даде опрощението.

Разкаянието не е ли достатъчно?
Монс. Никола Букс: Истинското разкаяние предполага решителността на верния да прекъсне връзката. В Евангелието Исус Христос казва: „Иди си и не съгрешавай повече“. Не казва: „Иди си и продължавай да правиш това, което ти харесва“.

Свещеникът е разбрал, че не са налице условията, за които Вие говорите?
Монс. Никола Букс: Очевидно. Не можем да очакваме опрощение, ако нямаме твърдото намерение да не грешим повече.

И сега идва ред на Светата година на милосърдието.
Монс. Никола Букс: По това напоследък има доста недоразумения. Правилата не са се променили и свещениците трябва да се придържат към предаваното учение, всички по един и същи начин, точно както всички съдии трябва да спазват закона. Без изключение. Защо очакваме, че тази концепция важи самопонятно за съда, а в Църквата трябва да бъде напълно променена?

Ясно е на чия страна е дон Букс.
Монс. Никола Букс: Аз, разбира се, съм на страната на Исус Христос. Никой на тази земя не притежава авторитета да променя правилата на Неговата Църква. Затова Синодът изготви заключителен документ, който не променя абсолютно нищо по въпроса за Евхаристията и разведените с втори брак.

Мнозина смятат, че Папа Франциск възнамерява да промени курса.
Монс. Никола Букс: Още едно голямо недоразумение. Кардинал Мюлер, префектът на Конгрегацията за вярата, и по такъв начин – пазител на католическата вяра, каза много ясно: „Учението на Църквата не е теория, създадена от човека. Учителната власт на Папата и на епископите не е над Божието Слово.“

Според писмото на нашия читател свещеникът го взел за още по-голям грешник, понеже той приемал Причастие, въпреки че бил разведен и имал втори брак.
Монс. Никола Букс: И за това трябва да виним свещеника ли? Исус Христос е Този, Който провъзгласи в Евангелието ненарушимостта на брака. А св. Павел предупреждава тайнството да не се приема недостойно. Как може някой да настоява за достъп до Евхаристията, след като е напуснал общението със собствената си жена и е влязъл във връзка с друга жена? Това е противоречие само по себе си. В писмото се забелязват и други противоречия.

Какво имате предвид с това?
Монс. Никола Букс: Преди всичко отправната точка. Читателят нарича себе си, от една страна, „вярващ католик“, а същевременно е разведен с нов брак, който е предателство пред неразтрогваемостта на брачния съюз. След това той говори дословно за „внезапно настроение“, което след дванадесет години го завело отново в изповедалнята. А католиците са задължени да се изповядват поне веднъж в годината. Следователно имаме работа с един типичен пример на „християнство собствена марка“. Какво е католическо си определям сам, та дори Църквата и вярата трябва да се нагаждат към моите нужди. Един феномен, за който Папа Бенедикт ХVІ ни беше предупредил категорично.

Последен въпрос: Не е ли Светата врата на катедралата един специален път за удовлетворение?
Монс. Никола Букс: И в това трябва да се внесе яснота: грехът има последици подобно на престъпление, и тук за по-добро разбиране помага сравнението с наказателното право, вината и наказанието. Изповедта дава на каещия се грешник освобождаване от вината, но не и от наказанието, което трябва да се изтърпи в отвъдното на свръхестествено ниво. Това е моментът, в който идва ред на Светата година на милосърдието, която като специален начин дава възможност също за заличаването на наказанията, подобно на пълното или частично помилване. Портите на милосърдието в Църквата са били, са и винаги ще бъдат отворени. Но при обичайните условия. А свещениците знаят, че не бива да отстъпват и да се плашат от преобладаващите мнения.

(katholisches.info)