Catholic-news

Да коленичим пред Младенеца в яслата е важно

9 януари 2016, 16:37

Из проповед на монс. Швадерлап, вспомагателен епископ на Кьолн, произнесена на празника на Тримата Царе, тази година:

„И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха“ (Мт 2,11). … Тримата царе разбрали това, което самите апостоли постепенно осъзнавали. Младенецът не е просто дете, то е същевременно и Бог. То е Богочовек. Те коленичили пред Младенеца, и то само пред детето, скъпи братя и сестри. Те не коленичили пред властта на Ирод, а си тръгнали от него и се върнали по друг път в царствата си. Те не коленичили пред богатствата си, а ги принесли в дар на Божественото детенце. Те не коленичили и пред собственото си удобство, а тръгнали към Божието чедо – по един труден път.
Който коленичи пред Младенеца, не коленичи пред властниците! Който коленичи пред Младенеца, не подвива коляно пред богатството и неговите изкушения! Който коленичи пред Младенеца, не се обвързва със собствения си егоизъм!
„И паднаха, та Му се поклониха!“ А как изглеждат нещата при нас? Скъпи братя и сестри, винаги малко ме депресира това, когато понякога – за съжаление все по-често – виждам в общностите, че колениченето очевидно излиза от мода. А новата „мода“ не се спира дори пред щатните сътрудници. Един белгийски събрат, който десетки години служи в нашата епархия, ми каза: „Когато в моята родина махнахме пейките за коленичене, кризата започна истински.“
Скъпи братя и сестри, самото коленичене не решава кризата, но без коленичене не може да се реши нито една криза! Царете показват за какво се отнася. Става дума за това да падаме на колене пред Младенеца, за да не коленичим пред всички страхове, власти и всичко онова, което ни притеснява и потиска, за да намерим в Него сила и подкрепа и започвайки от Него, да се залавяме за нещата, с които трябва да се справим.
Да запитаме себе си: Ние коленичим ли? Правим ли го постоянно? Или и ние забравяме за това? Епископите и свещениците също не са предпазени в това отношение. Лесно е да се проповядва за колениченето, благочестието и обожаването. Но голямо е изкушението да се премине покрай яслата в деловитостта на ежедневието. Да не изоставяме Исус! Да отидем пред Него на колене, защото Той е изворът на всичко ново, изворът на вярата, изворът на утехата и изворът на верността.

На снимката: Кьолнската катедрала: Тържественият благослов на шест епископи пред реликвите на Тримата Царе