Папа Франциск: „Бог не изключва никого от празника на милосърдието“ (пълен текст)

13 януари 2016, 09:42

Първа генерална аудиенция, посветена на извънредната Година на Милосърдието

13 януари 2016 г., аула „Павел VІ“,
Ватикански Апостолически дворец

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес започваме катехизисите, посветени на милосърдието от библейска гледна точка, с цел да се научим на милосърдие, слушайки онова, което самият Бог ни учи със Своето Слово. Ще започнем от Стария завет, който ни подготвя и ни отвежда към пълното откриване на Исус Христос, в което по един завършен начин се открива милосърдието на Отец.
В Свещеното Писание Господ е представен като „милосърден Бог“. Това е Неговото име, посредством което Той, така да се каже, ни открива Своето лице и Своето сърце. Както разказва книгата Изход, самият Той, откривайки се на Мойсей, се самоопределя по следния начин: „Господ, Бог човеколюбив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен“ (34, 6). Също и в други текстове отново намираме тази формула, макар и в различни варианти, но все така базирана върху милосърдието и любовта на Бог, Който никога не се уморява да прощава (срв. Ив 4, 2; Йов 2, 13; Пс 86, 15; 103, 8; 145, 8; Неем 9, 17). Заедно с вас ще разгледаме един по един тези откъси от Свещеното Писание, които ни говорят за Бога.
Господ е „милосърден“. Тази дума събужда една нагласа на нежност, подобно на нагласата на майката към детето. Всъщност, еврейският термин, използван от Библията, ни подтиква да мислим за човешката вътрешност, та дори за майчината утроба. Ето защо, образът, който ни предлага Писанието, е образът на един Бог, Който се вълнува и Който се трогва за нас, подобно на майката, когато взема в ръце детенцето си, с единственото желание само да обича, да закриля, да помага, готова да даде всичко – дори самата себе си. Това е образът, който се крие зад този термин. Следователно, става дума за една любов, която може да се определи като „съкровена“ (в смисъл – любов от вътрешността – б. р.), в добрия смисъл на думата.
След това, написано е, че Бог е „човеколюбив“, в смисъл такъв, че дава благодат, че е състрадателен, Който в Своето величие слиза до тези, които са слаби и бедни, непрекъснато готов да приеме, да прояви разбиране, да прости. Той е като бащата от притчата, разказана от Евангелието на Лука (срв. Лк 15, 11-32) – един баща, който не се затваря в негодуванието от напусналия го по-малък син, а напротив – продължава да го чака – той го е създал – като впоследствие се затичва към него и го прегръща, дори не го оставя да приключи с изповедта, сякаш му затваря устата – толкова е голяма любовта и радостта, че го е намерил отново; и след това отива също да повика и по-големия син, който се чувства презрян и не желае да празнува – сина, който винаги е бил вкъщи, но който живеел повече като слуга, отколкото като син. Но бащата слиза, навежда се също и към него, поканва го да влезе, опитва се да отвори и неговото сърце за любовта, защото никой не остава изключен от празника на милосърдието. Милосърдието е празник!
Същият този милосърден Бог е казал още за Себе Си, че е „трудно гневящ се“, буквално „дълготърпелив“. Става дума за една голяма толерантност и способност за търпение. Бог умее да чака. Неговото време не е нетърпеливото време на хората. Той е като един мъдър земеделец, който умее да чака, който дава време на доброто семе да израсте, въпреки плевелите (срв. Мт 13, 24-30).
И накрая, Господ се самоопределя като „многомилостив (букв. велик в любовта – б. пр.) и истинен“. Колко хубаво е това определение за Бога! Тук се съдържа всичко. Защото Бог е велик и силен, но това величие и тази сила се разгръщат в това, че Той обича нас – ние, които сме толкова малки, толкова неспособни. Тук използваната дума „любов“ насочва към обичта, благодатта, добротата. Не става дума за любов от сапунен сериал… Става дума за любов, която прави първата стъпка, която не е поставена в зависимост от човешките измерения, а е обусловена от безкрайната безкористност. Нищо не е в състояние да спре грижата на Бог към нас, дори и грехът, защото тя е отвъд греха, побеждава злото и го опрощава.
Една „истинност“ (в см. на вярност – б. пр.) без граници: ето я последната дума (б. пр. „истинен“) от откриването на Бог на Мойсей. Верността, истинността на Бог никога не намалява, защото Господ е Защитникът, Който, както казва псалмът, не заспива, а непрестанно бди над нас, за да ни отведе към живота:
„Той не ще даде да се поклатят нозете ти;
няма да задреме Онзи, Който те пази.
Не дреме и не спи,
Който пази Израил.
[…]
Господ ще те опази опази от всяко зло,
ще опази твоята душа.
Господ ще те пази когато излизаш и когато влизаш,
сега и завинаги“ (121, 3-4. 7-8).
И този милосърден Бог е верен в Своето милосърдие, като св. Павел ни казва нещо много хубаво: дори и ти да не си Му верен, Той остава верен, защото не може да се отрече от самия Себе Си. Именно верността, истинността в милосърдието изразяват същността на Бог. И затова Бог е изцяло и винаги верен, заслужаващ доверие. Той е едно солидно и сигурно присъствие. И точно в това се състои сигурността на нашата вяра. Затова, нека през този Юбилей на Милосърдието се поверим изцяло на Него, и нека изпитаме радостта да бъдем обичани от този „милосърден и човеколюбив, дълготърпелив, многомилостив и истинен Бог“.

Източник: © www.vatican.va
Превод от италиански: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар