Catholic-news

С голяма Св. Литургия снощи в базиликата „Св. Петър“ Папата ознаменува края на Годината на богопосветения живот . В проповедта си той каза на членовете на ордени, че жалко, когато духовният живот се превръща в навик.
Повече от триста, ситно напечатани страници са необходими за папския годишник, за да се представи списъка на всички женски и мъжки ордени и религиозни общности. Тази пъстрота се забелязваше и в базиликата „Св. Петър“.
Специални гости бяха четиристотин монахини от всички части на света, които през последната година направили световна молитвена верига на манастирите. Тук бяха и сестрите, ангажирани в борбата срещу търговията с хора и помагащи на бежанците на о-в Сицилия. Впечатляващ бе моментът, когато участниците в литургията държаха свещи в ръцете си като спомен за обетите, които са дали.
Проповедта на Папата бе фокусирана върху Евангелието за вчерашния празник, който от 1997 г. се отбелязва като световен ден на богопосветения живот:
„Исус е дете като всички други и все пак той е уникален. Той е единордният Син, който дойде за всички на земята. Това дете ни донесе милосърдието и нежността на Бога, Исус е образът на милосърдието на Отца. Това е символът, който Евангелието ни предлага в края на Годината на Ордените, година изживяна с много ентусиазъм.“
Папата каза, че званието „не е проект, замислен върху бюрото, а благодат“ от Господа, която води началото си от една лична среща с него.
„Който действително среща Исус, той не може да остане така, както преди. Той е новостта, която прави всички неща нови. Който живее тази среща, става свидетел и прави възможна срещата и за други.“
Исус е спасил хората „не отвън“, а е споделил нашия живот. Такава е задачата и на хората от ордените: „да бъдат конкретен и пророчески знак за тази близост на Бога, това споделяне на слабостта, на вината и раните на хората“. Богопосветените, и християните изобщо, трябва „винаги да обновяват изненадата си от Бог“.
„Уви, ако духовният ни живот ни стане навик, горко ни, ако превърнем харизмите си в абстрактна доктрина! Харизмите на основателите не бива да бъдат запечатвани в бутилка, те не са музейни експонати! Нашите основатели са били подтикнати от Светия Дух и не са се страхували от това да изцапат ръцете си в ежедневния живот, да се посветят на проблемите на хората, да тръгнат смело към екзистенциалните и географски периферии.“