Catholic-news

Публикуваме превод на проповедта, произнесена от Папа Франциск по време на литургията, отслужена на 9 февруари 2016 г. на Олтара на Катедрата във ватиканската базилика „Св. Петър“ с участието на отците от Ордена на капуцините.

„В днешната Литургия на Словото си дават среща два типа поведение. Едното е пред лицето на Божието величие, намиращо израз в смирението на цар Соломон, и другото – на отвращението, описано от самия Исус: законоучителите постъпват така, че всичко да е прецизно, оставяйки настрана закона, за да следват своите малки традиции.
Вашата традиция, тази на капуцините, е традицията на прошката, на даването на прошка. Сред вас има много добри изповедници. Това е така, защото тези изповедници се чувстват грешници, подобно на нашия брат Христофор. Те знаят, че са големи грешници, и изправени пред величието на Бог, непрестанно Го молят: „Чуй ме, Господи, и ми прости“ (срв. 1 Цар 8, 30). И точно защото умеят да се молят така, умеят и да прощават. Напротив, когато някой забрави за необходимостта да му бъде простено, той постепенно забравя за Бога, забравя да иска прошка и не умее да прощава. Смиреният, този, който се чувства грешен, е големият прощаващ в изповедалнята. Другият тип изповедници са като онези законоучители, които се чувстват „чисти“, „учители“, но знаят само да осъждат.
Казвам ви го като брат, и във ваше лице бих желал да кажа същото и на всички изповедници, особено през тази Година на Милосърдието: изповедалнята е за прошка. И ако ти не можеш да отпуснеш греховете – допускам тази хипотеза – моля те, недей да „биеш“. Човекът, който идва при теб, търси утеха, прошка, мир в душата си. Той идва, за да намери баща, който да го прегърне и да му каже: „Бог те обича“, и който ще съумее да го накара да го почувства! Тъжно ми е да го кажа, но много хора – мисля, че мнозинството от нас са го чували – казват: „Аз никога повече няма да отида да се изповядам, защото веднъж ми зададоха еди-какви си въпроси, казаха ми еди-какво си…“. Моля ви…
Но вие, капуцините, имате този специален дар от Господ – дара да прощавате. И аз ви призовавам: не се уморявайте да прощавате! И тук се сещам за един капуцин, когото познавах от другия диоцез, един човек, занимаващ се с управление, който, след като приключи своето служение да управлява като гвардиан и провинциален настоятел, на 70-годишна възраст бе поканен в едно светилище да изповядва. И при този човек винаги имаше опашка от хора, всички, всички: свещеници, вярващи, богати, бедни, всички отиваха при него! Голям прощаващ. Винаги намираше начин да прости, или поне да остави в мир душата, прегръщайки я. И веднъж, когато му отидох на гости, той ми каза: „Слушай, ти си епископ и би могъл да ми кажеш да е така, както мисля: смятам, че греша, защото прощавам прекалено, и този скрупул ме измъчва…“. – „А защо?“ – „Не знам, но винаги намирам начин да простя…“ – „И какво правиш, когато се чувстваш по този начин?“ – „Отивам в параклиса, заставам пред тавернакула, и казвам на Господ: „Прости ми, Господи, прости ми, май днес простих прекалено много. Но, Господи, Ти си този, Който ми е дал такъв лош пример!“. Ето. Бъдете мъже на прошката, на помирението, на мира.
В живота има толкова начини на изразяване: езика на думите, но и езика на жестовете. Ако един човек се приближава до мен в изповедалнята, то е защото чувства нещо, което му тежи, което иска да премахне. Може би не знае как да го каже, но това е жестът. Ако този човек се приближава, то е защото иска да се промени. Той не иска нищо повече, иска да се промени, да бъде друг човек, и го показва именно с жеста на приближаването. Не е нужно да му се задават въпроси: „Ама ти, ти…?“. Ако един човек идва, той го прави, защото в душата си е пожелал да не прави повече това, заради което идва. Но много пъти хората не могат, по причини на своята собствена психология, заради собствения си живот, заради личното си положение… “Ad impossibilia nemo tenetur”.
Голямо сърце… Прошката… Прошката е семе, тя е милувка на Бог. Имайте доверие в Божията прошка. Не изпадайте в пелагианство! „Ти трябва да направиш това, това, това и това…“. Вие обаче имате тази харизма – да бъдете изповедници. Прибягвайте винаги към нея, непрестанно я обновявайте. И бъдете великодушни прощаващи, защото който не умее да прощава, приключва като онези законоучители от Евангелието: велик съдник, който умее само да обвинява… А кой е големият обвинител в Библията? Дяволът! Или служиш на Исус, Който прощава, като даваш живот, молейки се, прекарвайки там много часова, седнал, подобна на тези двамата (св. Леополд и св. Пио); или служиш на дявола, който осъжда, обвинява… Не знам, не мога да ви кажа друго. Във ваше лице го казвам на всички, на всички свещеници, които отиват да изповядват. И ако не искат да го чуят, нека бъдат смирени и кажат: „Не, не, аз ще служа литургията, ще чистя пода, но няма да изповядвам, защото не умея да го правя добре“. И нека да искат от Господ благодатта – същата благодат, която прося за всеки от вас, за всички вас, за всички изповедници, също и за мен“.

Източник: (c) www.vatican.va
Превод: (c) www.catholic-news.bg