Catholic-news

„Благодатта на нашия Господ Исус Христос, любовта на Бога Отца и общението на Светия Дух да бъде с всички вас” (2 Кор 13, 13)

1. По волята на Бог и Отец, от Когото произтича всеки дар, в името на нашия Господ Исус Христос и със съдействието на Светия Дух Утешителя, ние, Папа Франциск и Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, се срещнахме днес в Хавана. Отдаваме благодарност към славния в Троицата Бог за тази първа в историята среща. С радост се срещнахме като братя в християнската вяра, виждайки се, за да „говорим уста с уста” (2 Ив 1, 12), сърце със сърце, както и да обсъдим взаимоотношенията между Църквите, съществените проблеми на нашите верни и перспективите пред развитието на човешката цивилизация.

2. Нашата братска среща се състоя в Куба, на кръстопътя между Севера и Юга, Запада и Изтока. От този остров, символ на надеждите на „Новия свят” и на драматични събития от историята на ХХ в., ние отправяме словото си към всички народи от Латинска Америка и от другите континенти.
Радваме се, че днес тук християнската вяра се развива динамично. Мощният религиозен потенциал на Латинска Америка и нейните многовековни християнски традиции, намиращи израз в житейския опит на милиони хора, са залог за голямото бъдеще на този регион.

3. Срещаме се като оставяме настрана старите спорове от „Стария свят”, като с особена сила усещаме необходимостта от съвместната работа на католици и православни, призвани с кротост и боязън да дадат на света сметка за нашата надежда (1 Пет 3, 15).

4. Благодарим на Бог за тези дарове, които получихме чрез идването в света на Неговия Единороден Син. Ние споделяме общата духовна Традиция от първото хилядолетие на християнството. Свидетели на тази Традиция са пресветата Божия Майка Дева Мария и светците, които почитаме. Сред тях са безбройните мъченици, показали верността си към Христос и превърнали се в „семена на християнството”.

5. Въпреки общата Традиция от първите десет века, католиците и православните в продължение на почти хиляда години са лишени от евхаристийно общение. Ние сме разделени от раните, нанесени от конфликти от далечното и близко минало, от различията, наследени от нашите предшественици по отношение разбирането и изразяването на нашата вяра в единия Бог в три Лица – Отец, Син и Свети Дух. Ние скърбим от загубата на единството в резултат на човешката слабост и греховност, станало факт въпреки първосвещеническата молитва на Спасителя Христос: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мен, и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно” (Ив 17, 21).

6. Като осъзнаваме многобройните препятствия, които ни предстои да преодолеем, ние се надяваме, че нашата среща ще допринесе за достигането до онова желано от Бог единство, за което се моли Христос. Нека нашата среща вдъхнови християните по целия свят с обновена ревност да призовават Господ, като се молят за пълното единство между всички Негови ученици. В един свят, който очаква от нас не само думи, но и дела, нека тази среща стане знак на надежда за всички хора с добра воля.

7. Решени да направим всичко необходимо за преодоляване на исторически наследените разногласия помежду ни, ние желаем да обединим усилията си в свидетелстването на Христовото Евангелие и общото наследство на Църквата от първото хилядолетие, като заедно отговаряме на предизвикателствата в съвременния свят. Православните и католиците трябва да се научат да дават съгласувано свидетелство за истината в онези области, в които това е възможно и необходимо. Човешката цивилизация навлезе в период на епохални промени. Християнската съвест и пастирската отговорност не ни позволяват да стоим безучастни към предизвикателствата, изискващи съвместен отговор.

8. Погледът ни е насочен преди всичко към онези региони от света, в които християните са подложени на гонения. В много страни от Близкия Изток и Северна Африка нашите братя и сестри в Христос биват изтребвани като цели семейства, села и градове. Техните храмове са подложени на варварско разрушение и разграбване, светините – на оскверняване, паметниците – на унищожение. В Сирия, Ирак и други страни в Близкия Изток, ние с болка наблюдаваме масовото бягство на християни от тази земя, в която е започнало разпространението на нашата вяра, и където те са живели от апостолски времена заедно с други религиозни общности.

9. Призоваваме международната общност към незабавни действия за предотвратяване на последващо насилие срещу християни от Близкия Изток. Като издигаме гласовете си в защита на преследваните християни, ние съпреживяваме и страданията на привържениците на други религиозни традиции, станали жертви на гражданска война, хаос и насилието на тероризма.

10. В Сирия и Ирак това насилие отне хиляди човешки живота, оставяйки милиони хора без дом и средства за съществуване. Призоваваме световната общност да се сплоти, за да бъде сложен край на насилието и тероризма, и същевременно чрез диалог да бъде насърчено по-бързото постигане на граждански мир. Необходима е широкомащабна хуманитарна помощ за страдащия народ и за многобройните бежанци в съседните страни.
Молим всеки, който може да повлияе за съдбата на похитените, в това число на митрополитите на Алепо Павел и Йоан-Ибрахим, отвлечени през април 2013 г., да сторят всичко необходимо за тяхното скорошно освобождаване.

11. Отправяме молитви към Христос, Спасителя на света, за установяване на мир в земите на Близкия Изток, което е „дело на правдата” (Ис 32, 17), за укрепване на братското съжителство между намиращите се в тези земи различни народи, Църкви и религии, за завръщане на бежанците по домовете им, за изцеление на ранените и за упокой на душите на невинните загинали.
Обръщаме се с горещ призив към всички страни, които може да се окажат въвлечени в конфликти, да проявят добра воля и да седнат на масата за преговори. Междувременно, необходимо е международната общност да положи всички възможно усилия, за да бъде спрян тероризма с помощта на общи, съвместни и координирани действия. Призоваваме всички страни, участващи в борбата срещу тероризма, към отговорни и предпазливи действия. Призоваваме всички християни и всички вярващи в Бог горещо да се молят на Създателя на света да опази Своето творение от разрушението и да не допуска нова световна война. За да има продължителен и сигурен мир са необходими особени усилия, насочени към връщане към общите, обединяващи ни ценности, основаващи се на Евангелието на нашия Господ Исус Христос.

12. Прекланяме се пред смелостта на хората, които с цената на собствения си живот свидетелстват за истината на Евангелието, предпочитайки смъртта пред това да се отрекат от Христос. Вярваме, че мъчениците на нашето време, които произхождат от различни Църква, но са обединени в общото страдание, са залог за единството на християните. За вас, страдащите в Христос, са предназначени думите на Неговия апостол: „Възлюбени!… Доколкото участвате в страданията на Христа, радвайте се, та и когато се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите” (1 Пет 4, 12-13).

13. В това тревожно време междурелигиозният диалог е необходим. Различията в разбирането на религиозните истини не трябва да пречат на хората с различна вяра да живеят в мир и съгласие. При сегашните условия религиозните лидери носят особена отговорност да възпитават своите верни в дух на уважение към убежденията на онези, които принадлежат на други религиозни традиции. Абсолютно неприемливи са опитите с религиозни лозунги да бъдат оправдавани престъпни действия. Никое престъпление не може да бъде извършено в името на Бог, „защото Бог не е Бог на безредие, а на мир” (1 Кор 14, 33).

14. Като свидетелстваме за високата стойност на религиозната свобода, ние благодарим на Бог за невижданото възраждане на християнската вяра, което се случва днес в Русия и в много страни от Източна Европа, където десетилетия наред властваха атеистични режими. Днес оковите на войнстващото безбожие са счупени и на много места християните могат свободно да изповядват вярата си. За четвърт век тук бяха издигнати хиляди нови храмове, бяха открити стотици манастири и богословски учебни заведения. Християнските общности осъществяват широка благотворителна и социална дейност, оказвайки разнообразна помощ на нуждаещите се. Православни и католици често работят рамо до рамо. Те отстояват общите духовни основи на човешкото взаимно съжителство, като свидетелстват за евангелските ценности.

15. В същото време сме загрижени от ситуацията, която се наблюдава в много страни, където християните все по-често се сблъскват с ограничаване на религиозната свобода и правото да свидетелстват за своите убеждения като живеят в съответствие с тях. По-конкретно, ставаме свидетели как в някои страни превръщането им в секуларизирани общества, забравили изцяло за Бог и Неговата истина, води след себе си до сериозна опасност за религиозната свобода. Обезпокоени сме от съвременното ограничаване на правата на християните, без да говорим за тяхното дискриминиране, когато някои политически сили, водени от идеологията на секуларизма, много често стават агресивни и се опитват да ги изтласкат в периферията на обществения живот.

16. Процесът на европейска интеграция, запознал след столетия на кървави конфликти, бе посрещнат от мнозина с надежда като залог за мира и сигурността. В същото време ние предупреждаваме срещу интеграция, която не уважава религиозната идентичност. Бидейки отворени за приноса на другите религии в нашата цивилизация, ние сме убедени, че Европа се нуждае от верността към своите християнски корени. Призоваваме християните от Западна и Източна Европа да се обединят за съвместно свидетелство за Христос и Евангелието, за да може Европа да съхрани душата си, формирала се в резултат на двехилядолетната християнска традиция.

17. Взорът ни е насочен към хората, които са в тежко положение и живеят при крайна нужда и бедност, във време, в което материалните богатства на човечеството нарастват. Не можем да останем безразлични към съдбите на милиони мигранти и бежанци, тропащи на вратите на богатите страни. Неудържимото потребление, характерно за някои най-развити страни, стремително изтощава ресурсите на нашата планета. Нарастващото неравенство при разпределението на земните блага увеличава чувството за несправедливост, насаждано от системата на международните отношения.

18. Християнските Църкви са призвани да отстояват нуждата от справедливост, уважение към традициите на народите и ориентирана към действие солидарност с всички страдащи. Ние, християните, не трябва да забравяме, че Бог „избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, та никоя плът да не се похвали пред Бога” (1 Кор 1, 27-29).

19. Семейството е естествено средоточие на живота на човека и обществото. Ние сме обезпокоени от кризата на семейството в много страни. Споделяйки едно и също разбиране за семейството, православни и католици са призвани да свидетелстват за семейството като път към светостта, намираща израз във взаимната вярност между съпрузите, готовността им да раждат и възпитават деца, солидарността между поколенията и уважението към немощните.

20. Семейството се основава на брака като акт на свободна и вярна любов между мъжа и жената. Любовта скрепява техния съюз като ги учи да се приемат един друг като дар. Бракът е училище по любов и вярност. Ние съжаляваме, че днес някои форми на съжителство биват приравнявани на тези съюзи, а свещената библейска традиция за представата за бащинството и майчинството като особено призвание на мъжа и жената в брака бива изтласквана от общественото съзнание.

21. Призоваваме всеки да уважава неизменното право на живот. Милиони деца са лишени от възможността да се появят на бял свят. Гласът на кръвта на неродените деца вика към Бог (Бит 4, 10).
Разпространението на т. нар. евтаназия води до там, че остарелите и болните започват да се чувстват като прекомерно бреме за своите близки и за обществото като цяло.
Изразяваме загриженост от все по-широкото прилагане на биомедицински репродуктивни технологии, тъй като манипулирането на човешкия живот е покушение срещу основите на битието на човека, сътворен по Божий образ. Смятаме за свой дълг да припомним за неизменността на християнските нравствени принципи, основаващи се на уважението на достойнството на човека, който е призван към живот съгласно замисъла на неговия Творец.

22. Днес бихме желали да отправим специални думи към християнските младежи. Вие, младите хора, не трябва да заравяте таланта в земята (Мт 25, 25), а трябва да употребите всички дадени ви от Бог способности за утвърждаване на Христовата истина в света, за прилагане в живота на евангелските заповеди за любов към Бог и ближния. Не се страхувайте да вървите срещу течението като отстоявате Божията истина, с която далеч невинаги са съобразени съвременните секуларни стандарти.

23. Бог ви обича и очаква от всеки от вас да бъдете Негови ученици и апостоли. Превърнете се в светлина на света, та околните, като видят добрите ви дела, да прославят небесния ваш Отец (Мт 5, 14-16). Възпитавайте децата си в християнската вяра и им предайте скъпоценния бисер на вярата (Мт 13, 46), който сте получили от вашите родители и прадеди. Не забравяйте, че „сте скъпо купени” (1 Кор 6, 20), с цената на кръстната смърт на Богочовека Исус Христос.

24. Православни и католици са обединени не само от общата Традиция на Църквата от първото хилядолетие, но и от мисията на проповядване на Христовото Евангелие в съвременния свят. Тази мисия предполага взаимно уважение между членовете на християнските общности, като се отхвърлят всякакви форми на прозелитизъм.
Ние не сме съперници, а братя: от това разбиране трябва да се ръководим във всички наши действия по отношение на другите и към външния свят. Призоваваме католиците и православните от всички страни да се научат да живеят заедно в мир, любов и единомислие помежду си (Рим 15, 5). Недопустимо е използването на неподходящи средства за принуда на вярващи да преминават от една Църква в друга, пренебрегвайки тяхната религиозна свобода и техните собствени традиции. Призвани сме да прилагаме в живота си завета на апостол Павел, както и „да проповядвам Евангелието не там, където името Христово вече бе известно, за да не зидам върху чужда основа“ (Рим 15, 20).

25. Надяваме се, че нашата среща ще допринесе за помирението в онези места, където съществуват търкания между гръко-католици и православни. Днес е очевидно, че методът на „униатизма” от предишните векове, който предполага преминаването на една общност към единство с друга посредством отделяне от собствената Църква, не е пътят, по който може да бъде възстановено единството. В същото време, църковните общности, появили се в резултат на историческите обстоятелства, имат право да съществуват и да предприемат всичко необходимо за удовлетворяване на духовните нужни на собствените верни, като се стремят към мир със съседите. Православните и католиците от източен обряд се нуждаят от помирение и намиране на приемливи форми на взаимно съжителство.

26. Ние скърбим за конфронтацията в Украйна, отнела вече множество човешки живота, причинила безброй страдания на мирните жители и тласнала обществото в дълбока икономическа и хуманитарна криза. Призоваваме всички страни в конфликта да проявят благоразумие, обществена солидарност и действия за постигане на мир. Призоваваме нашите Църкви в Украйна да работят за постигане на обществено съгласие, да се въздържат от участие в противоборства и да не подкрепят по-нататъшното развитие на конфликта.

27. Изразяваме надежда, че разколът сред православните вярващи в Украйна ще бъде преодолян въз основа на съществуващите канонични правила, така че всички православни християни в Украйна да живеят в мир и съгласие, а католическите общности в страната ще допринасят християнското братство да бъде още по-очевидно.

28. В съвременния свят, който е многолик, но в същото време е обединен от една обща съдба, католици и православни са призвани братски да си сътрудничат в известяването на Евангелието на спасението, да дават общо свидетелство за нравственото достойнство и за истинската свобода на човека, „за да повярва светът” (Ив 17, 21). Този свят, в който стремително биват подронвани духовните устои на човешкото съществуване, очаква от нас силно християнско свидетелство във всички области на личния и обществен живот. От това дали ще успеем в това преломно време да свидетелстваме за Духа на истината, до голяма степен зависи бъдещето на човечеството.

29. Нека в безстрашното известяване на Божията правда и спасяващата Блага вест ни помага Богочовекът Исус Христос, наш Господ и Спасител, като духовно ни укрепва със Своето неизменно обещание: „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царството” (Лк 12, 32).
Христос е изворът на радостта и надеждата. Вярата в Него преобразява човешкия живот като го изпълва със смисъл. В това от свой собствен опит са се убедили всички онези, за които с думите на апостол Петър можем да кажем: „Вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилвани, сега сте помилвани” (1 Пет 2, 10).

30. Изпълнени с благодарност за дара на взаимното разбирателство, изразен по време на тази наша среща, гледаме с надежда към Пресветата Божия Майка, обръщайки се към Нея с думите на древната молитва: „Под Твоето покровителство прибягваме, Света Богородице”. Нека преблагословената Дева Мария, чрез Своето застъпничество, да укрепи братството на всички, които Я почитат, та всички те, в определеното от Бог време, да бъдат отново събрани заедно в мир и единомислие като един Божи народ, за да прославят името на Единосъщата и Неразделна Троица!”.

Франциск,
Епископ на Рим,
Папа на Католическата Църква

Кирил,
Патриарх на Москва и цяла Русия

Превод: www.catholic-news.bg