Catholic-news

В неделния ден, 14 февруари, Първа Постна неделя, Папа Франциск отслужи тържествена света литургия на открито край Центъра за изследвания „Ecatepec“ в предградията на Мексико Сити. В богослужението участваха над 300 хиляди вярващи. Публикува пълния текст на папската проповед.

„Миналата сряда започнахме Постното литургично време, през което Църквата ни приканва да се подготвим за честването на големия празник Възкресение Христово. Това е едно специално време, през което си припомняме дара на нашето Кръщение, когато сме станали чеда на Бог. Църквата ни приканва да подновим този дар, който ни е бил даден, не за да го оставим като нещо в забвение или да си го държим в „кутията със спомени“. Постното време е един добър момент да си върнем радостта и надеждата, които ни позволяват да се чувстваме деца, обичани от Бога. Това е същият Този Отец, Който ни очаква, за да ни освободи от одеждите на умората, апатията, недоверието, и да ни преоблече с онова достойнство, което само един истински баща и една истинска майка умеят да даряват на своите деца – одежди, родени от нежността и любовта.
Нашият Отец е Баща на едно голямо семейство, той е „Отче наш“. Умее да обича, а не да ражда и създава „по-специални деца“ измежду нас. Той е Бог, Който знае какво е семейство, какво е братство, какво означава разчупен и споделен хляб. Той е Бог, Който е „Отче наш“, а не „отче мой“ и „ваш пастрок“.
Във всеки един от нас е скрита и живее онази мечта – мечтата за Бог, Когото на всеки Великден, Когото по време на всяка Евхаристия, отново и отново честваме: ние сме деца на Бог. Тази мечта е била живяна и от много наши братя в историята. Това е мечта, засвидетелствана с кръвта на много мъченици – предишни и сегашни.
Постното време е време за обръщане, защото през живота си всеки ден ставаме свидетели как тази мечта непрекъснато бива заплашвана от бащата на лъжата – чухме в Евангелието какво е направил той с Исус – от онзи, който иска да ни раздели, създавайки едно разделено и конфликтно семейство, едно разделено и конфликтно общество, общество, съставено от малко хора и за малко хора. Колко пъти лично или в семейството, в средата на нашите приятели или близки, изпитваме онази мъка, която се ражда от непризнаването на онова достойнство, което носим вътре в себе си. Колко пъти е трябвало да плачем и да се покайваме, защото сме си давали сметка, че не сме признавали същото това достойнство у другите хора. Колко пъти – и това го казвам с голяма скръб – сме слепи и равнодушни пред липсата на признание за своето собствено достойнство и достойнството на останалите.
Постното време е време, през което да подредим чувствата си, да отворим очите си за многото несправедливости, които са насочени директно срещу мечтата и плана на Бога. Постното време е време, през което да свалим маската пред онези три големи форми на изкушение, които рушат, които разделят образа, който Бог пожела да извае.
Това са трите изкушения, които изстрада Христос.
Това са трите изкушения, които се опитват да разрушат истината, към която сме били призвани като християни.
Това са трите изкушения, които ни разяждат и събарят.
Първото от тях е богатството, изразяващо се в превземането на блага, които са предназначени за всички, но които ще бъдат използвани само за мен или „моите хора“. То се изразява в това да си подсигуряваш хляба с потта на другите, или още по-зле – с живота на другите. Това е богатство, изразено с образа на хляба, което е изпълнено с мъка, огорчение, страдание. В едно разбито семейство или общество с такъв хляб биват хранени собствените деца.
Второто изкушение е суетата. Става дума за онова търсене на престиж, основаващо се на продължително и постоянно изключване на онези, които „не са ми никакви“. Това е онова безсмислено преследване на петте минути слава, които не допускат „славата“ на другите.
„Да си набавяш дърва за огрев от падналото дърво“ – ето кое дава пространство на третото изкушение, най-лошото, изкушението на горделивостта или на това да се поставиш на някакво по-висше ниво, с усещането, че ти не споделяш „живота на простосмъртните“, молейки се всеки ден така: „Благодаря ти, Господи, че не си ме направил като онези другите“.
Трите изкушения на Христос.
Трите изкушения, с които всеки християнин се сблъсква всекидневно.
Трите изкушения, които се опитват да подронят, да разрушат и да угасят радостта и свежестта на Евангелието, които ни заключват един цикъл на разрухата и греха.
Струва си да се запитаме: до каква степен сме наясно с тези изкушения по отношение на нашата личност, на нас самите? До колко сме привикнали към начин на живот, според който богатството, суетата и горделивостта са източникът и силата на живота? До колко смятаме, че грижата за другите, загрижеността ни и труда ни за хляба, за доброто име и за достойнството на другите са източник на радост и надежда?
Ние сме избрали Исус, а не злия дух. Нека си припомним какво слушахме в Евангелието – Исус не отговаря на демона с нито една Своя дума, а му отговаря с Божието Слово, със Словото от Писанията. Защото, братя и сестри, нека това си го втълпим добре в главите: със злия дух не се води диалог! С него не можеш да водиш диалог! Защото той винаги ще ни победи. Само силата на Божието Слово може да го порази! Ние сме избрали Исус, а не злия дух, следователно желаем да следваме Неговите стъпки, но знаем, че това не е проста работа. Знаем какво означава да сме съблазнени от парите, славата и властта. Точно затова Църквата ни дава това време, като ни призовава към обръщане, и то с една много ясна сигурност: Той ни очаква и иска да излекува сърцето ни от всичко онова, което го разгражда – него самото и останалите. Бог има едно име: милосърдие. Неговото име е нашето богатство, Неговото име е нашата слава, Неговото име е нашата сила. И нека в Негово име още веднъж повторим думите от псалма: „Мой Бог, на Когото се уповавам“ (91/90, 2). Искате ли да го повторим заедно? Три пъти: „Ти си мой Бог и на Тебе се уповавам“; „Ти си мой Бог и на Тебе се уповавам“; „Ти си мой Бог и на Тебе се уповавам“.
Нека в тази Евхаристия Светият Дух обнови в нас увереността, че Неговото име е милосърдие, и нека стори така, че всеки ден да усещаме, че Евангелието „изпълва сърцето и целия живот на онзи, който се среща с Исус“, знаейки, че с Него и в Него „винаги и отново се ражда радостта“ (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 1)“.

Превод: © www.catholic-news.bg