Catholic-news

Както съобщихме в по-ранна публикация (вж. Папа Франциск на посещение в детската болница „Федерико Гомес”), през втория ден от апостолическото си посещение в Мексико Папата направи вълнуващо посещение в педиатричната болница „Федерико Гомес“ в мексиканската столица. По-долу публикуваме пълен превод на думите, с които очевидно развълнуваният Франциск докосна детските сърца в тази клиника.

„Госпожо Първа дама,
Госпожо министър на здравеопазването,
Господ директор,
Уважаеми членове на Патроната,
Уважаеми тук присъстващи семейства,
Приятели, скъпи деца,
добър вечер!
Благодаря на Бог за възможността, която ми дава, да мога да ви посетя, и да се срещна с вас и семействата ви в тази болница; да мога да споделя мъничко от вашия живот, от работата, която хората вършат тук като лекари, сестри, членове на персонала, както и доброволците, които ги подпомагат, и многото други хора, които работят за вас.
Има един откъс в Евангелието, който разказва за живота на Исус когато бил детенце. Бил много малък, като някои от вас. Един ден Неговите родители Йосиф и Мария го отвели в Храма, за да го представят на Бог. И там се срещат с един старец, който се казвал Симеон, който като Го видял, с голяма решителност и с голяма радост и благодарност Го взел в обятията си и започнал да благославя Бог. Като видял Исус в него се появили две неща: чувство за благодарност и желание за благослов. Казано с други думи, този стар човек пожелал да отдаде благодарност на Бога и да благославя.
Симеон е онзи „дядо“, който ни показва тези два основни типа държане в живота – благодарността и благословията.
Тук аз благославям вас; лекарите ви благославят всеки път, когато се грижат за вас; медицинските сестри, целият персонал, всички работещи тук благославят вас, децата. Вие обаче също трябва да се научите да благославяте тях и да искате от Исус да се грижи за тях, за да могат пък те да се грижат за вас. Аз тук, и не само поради възрастта си, се чувствам много близо до тези две поуки на Симеон. От една страна, когато преминах прага и видях вашите очи, вашите усмивки – някои от тях закачливи! – вашите лица, се изпълних с желание да благодаря. Благодаря ви за обичта, с която ме посрещнахте; благодаря ви, защото виждам обичта, с която се полагат грижи за вас тук; обичта, с която ви обсипват. Благодаря за усилията на всички, които дават най-доброто от себе си, за да можете скоро да оздравеете. Толкова е важно да чувстваш, че някой се грижи за теб и че е близо до теб; да се чувстваш обичан и да знаеш, че някой търси най-добрия начин да се погрижи за теб; на всички тези хора казва: благодаря, благодаря!
И в същото време бих искал да ви благословя. Бих желал да помоля Бог да ви благослови, да придружава вас и вашите семейства, всички хора, които работят в този дом и правят така, че тези усмивки да ги има всеки ден. Нека Бог благослови всички хора, които помагат не само с лекарства, но и с „терапията на обичта“, помагат това време да бъде преживявано с радост. Много важна е „терапията на обичта“! Много важна. Понякога една милувка помага много, за да се почувстваш по-добре.
Познавате ли местния Хуан Диего или не? (става дума за св. Хуан Диего – бел. пр.) [Отговор от залата: „Да!“]. Да видим: всеки, който го знае, да си вдигне ръката… Когато чичото на малкия Хуан бил болен, той бил много притеснен и разтревожен. В онзи момент му се явява Девата от Гуадалупе и му казва: „Нека не се смущава сърцето ти, не се безпокой. Нима не съм тук аз, твоята Майка?“. Ние имаме нашата Майка – нека Я помолим да ни дари на Своя Син Исус.
А сега, от вас, децата, искам едно нещо: нека затворим очите си, да ги затворим и да си пожелаем онова нещо, което сърцето ни желае. Да преживеем миг на тишина със затворени очи и да помолим за онова, което желаем… А сега нека заедно кажем на нашата Майка: Ave Maria…
Нека Господ и Девата от Гуадалупе бъдат винаги с вас. Много ви благодаря! И моля ви, не забравяйте да се молите за мен. Не забравяйте! Господ да ви благослови“.

Превод: © www.catholic-news.bg