Църквата, не се нуждае от мръсни пари, а от сърца, отворени за милосърдието на Бога

3 март 2016, 16:57

Бог прощава всички грехове, винаги. Папа Франциск започна понтификата си с това твърдение, повтори го и тази сряда, на катехизиса, по време на генералната аудиенция. През март 2013 Папата каза, че Бог не престава да прощава, само че хората са престанали да молят за прошка.
За милосърдието на Бога често се използва образа на бащата в семейството, който обича децата си, каза Папата. В Книгата на пророк Исая Бог е представен като любящ баща, който е едновременно внимателен и строг, възпитава децата си, но също и ги укорява, когато са направили нещо погрешно, за да насърчава израстването им в доброто. Пророците също често представят съюза между Бога и народа на Израел като отношение между баща и дете. Бог обича народа си, който му принадлежи и трябва да живее тази принадлежност в доверие и послушание.
Но отвръщането на народа изопачава това отношение,: „Дори животните са верни на господаря си и признават ръката, която ги храни. А народът на Израел не признава вече Бога, той не иска да разбере. Но дори и да е обиден от това, Бог оставя любовта да говори, той вика към тяхната съвест, за да се обърнат и да да бъдат обичани отново. Бог прави това, нали? Той идва при нас, за да бъдем обичани от него, в сърцето на нашия Бог.“
Бог казва на народа си: „Заблудили сте се.“ Но той никога не отрича своя народ. „Ние сме неговият народ, дори най-лошият мъж и най-лошата жена, най-лошите народи са негови деца. Бог никога не ни отхвърля. Той казва винаги: „Ела, мое дете! Това е любовта на нашия Отец, милосърдието на Бога. Да имаме такъв баща, който ни дарява надежда и доверие.“
Последицата от греха на народа, който се опълчва срещу Бог е състояне на страдание. Там където Бог бива отричан, животът не е възможен, съществуването губи корените си. Но и този болезнен момент се случва с оглед на спасението. Сред изпитанията народът преживява горчивината и безутешната празнота на този, който напуска Бога и избира смъртта. Папата подчерта: „Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове“ (срв. Пс 103,10).
„Казано по-накратко: Когато някой е болен, той отива на лекар. А когато някой се чувства като грешник, той отива при Господа. Който отива при знахаря, а не при лекаря, не може да бъде излекуван. Често предпочитаме грешния път, да търсим оправдание, справедливост и мир извън Господ.“
Ако ни застигне Божие наказание, то е само, за да ни накара да се замислим и да се обърнем. Бог прощава на народа си и приканва децата си с любов да се покаят и отново да се оставят да бъдат обичани. Спасението изисква решение за послушание на Бога и за обръщане, но винаги остава безплатен дар. Бог ни показва пътя. Необходимо е обаче да се приближаваме към Бога с чисти ръце, като избягваме злото и вършим добро. Така Бог като баща дарява чудесна прошка. Неговото милосърдие е открито за всички. В Книгата на пророк Исая се казва, че Бог не цени кръвта от козли и агнета. Особено тогава, когато дарът е направен с ръце, изцапани от кръвта на братята. „Мисля за някои благодетели на Църквата, които идват с дарове и казват: Вземи този дар за Църквата – а той идва от кръвта на много експлоатирани хора, малтретирани, поробени с лошо платена работа. На тези хора казвам: Моля те, вземи си чека и го изгори. Божият народ, т.е. Църквата, не се нуждае от мръсни пари, тя се нуждае от сърца, които са отворени за милосърдието на Бога.“
Така пророк Исая призовава да изоставим лошото и да правим добро, да се грижим за справедливостта и да се застъпваме за потиснатите. „Само си помислете за многото бежанци, които идват в Европа и не знаят къде да отидат“, каза Франциск.
Това е чудото на опрощението. Бог прощава. Тези думи на пророка се отнасят за всички нас, призовани да живеем като Божи чеда.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар