Catholic-news

Публикуваме текста на катехизиса на Папа Франциск от вчерашната генерална аудиенция, посветен на Светото Пасхално тридневие през Юбилейната година на Милосърдието.

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Нашето размишление върху Божието Милосърдие днес ни отвежда в Пасхалното тридневие. Ще преживеем Велики Четвъртък, Велики Петък и Велика Събота като силни моменти, които ще ни дадат възможност да навлезем още повече в най-голямата тайна на нашата вяра – Възкресението на нашия Господ Исус Христос. Всичко през тези три дни говори за милосърдие, защото ни показва докъде може да стигне Божията любов. Ще слушаме разказа за последните дни от живота на Исус. Евангелист Иван ни предлага ключа към разбирането на дълбокия смисъл: „Като обикна Своите, които бяха в света, Той ги обикна до край“ (Ив 13, 1). Божията любов няма граници. Както често повтарял св. Августин, това е любов „до край и без край“. Бог предлага Себе Си наистина изцяло за всеки от нас и не си спестява нищо. Тайната, която обожаваме през тази Света седмица, е една велика история за любовта, която не познава препятствия. Страданието на Исус достига до краищата на света, защото е история на споделяне на страданията на цялото човечество и на едно постоянно присъствие във всичко случващо се в личния живот на всеки от нас. Следователно, Пасхалното тридневие е възпоменание на една драма на любовта, която ни дава гаранция, че никога няма да бъдем изоставени в изпитанията на живота.
На Велики Четвъртък Исус установява Евхаристията, като на пасхалната трапеза предвижда Своята жертва на Голгота. За да покаже на учениците си от каква любов е движен, Той им измива нозете, като им предлага още веднъж пример в първо лице как трябва да действат самите те. Евхаристията е любов, която е готова да служи. Тя е възвишеното присъствие на Христос, Който желае да нахрани всички хора, особено най-слабите, за да ги направи способни да вървят по пътя на свидетелството сред трудностите в света. И не само. В отдаването Си като храна, Исус потвърждава, че трябва да се научим да споделяме тази храна с останалите, за да стане тя едно истинско общение на живота с онези, които са в нужда. Той се отдава на нас и иска от нас останем в Него, като правим същото.
Велики Петък е кулминационният момент на любовта. Смъртта на Исус, Който на Кръста бива изоставен от Отец, за да предложи спасението на целия свят, е израз на една безкрайна любов, на любов без предел. Това е любов, която иска да обхване всички. Никой не е изключен. Това е любов, която се разпростира над всяка епоха и всяко място – тя е непресъхващ извор на спасение, от който всеки от нас, грешниците, може да черпи. Ако Бог ни показа Своята върховна любов в смъртта на Исус, тогава и ние, възродени от Светия Дух, можем и трябва да се обичаме помежду си.
И накрая, Велика Събота, това е денят на Божието мълчание, на Божията тишина. Това трябва да е ден на мълчание, и ние сме длъжни да сторим всичко възможно за нас това наистина да е ден на мълчание, както е било в онова време: денят на мълчанието на Бог. Исус, положен в гроба, споделя с цялото човечество драмата на смъртта. Това е мълчание, което говори, и което дава израз на любовта като една непрестанна солидарност с изоставените; мълчание, което показва, че Божият Син идва да запълни празнотата, която само безпределното милосърдие на Бог Отец може да запълни. Бог мълчи, но от любов. В този ден на любовта – на онази, мълчаливата любов – започва очакването на живота във възкресението. Нека само помислим – Велика Събота. Ще бъде добре да се замислим над мълчанието на Божията Майка, „Повярвалата“, която в тишина очакваше Възкресението. Божията Майка би могла да бъде за нас иконата на онази Велика Събота. Нека не спираме да мислим как Божията Майка е преживяла онази Велика Събота – в очакване. Това е любов, която не се съмнява, но чиято надежда е в словото Господне, за да стане видим и да заблести денят на Възкресението.
Всичко това е една голяма тайна на любовта и милосърдието. Нашите думи са бедни и недостатъчни, за да изразят всичко това в пълнота. В тази връзка би могъл да ни е от полза опитът на едно не много познато момиче, което написало прекрасни страници за любовта на Христос. Казвало се Юлиана от Норуич. Неграмотно, това момиче имало видения за страданията на Исус, и после, когато станало отшелнич, то описвало с прост, но дълбок и силен език, смисъла на милосърдната любов. Тя казвала така: „И тогава нашият добър Господ ме попита: „Доволна ли си, че страдах за теб?“. Аз Му казах: „Да, добри Господи, и много Ти благодаря; да, добри Господи, бъди благословен“. Тогава Исус, нашият добър Господ, каза: „Ако ти си доволна, и Аз съм доволен. Претърпях страданията заради теб, и за мен това е голяма радост, щастие, вечна радост; и ако можех да страдам повече, бих го направил“. Това е нашият Исус, Който казва на всеки от нас: „Ако можех да страдам повече за теб, бих го сторил“.
Колко хубави са тези думи! Те ни дават възможност наистина да проумеем безкрайната и безпределна любов, която Господ изпитва към всеки от нас. Нека позволим да бъдем обзети от това милосърдие, което идва при нас, и нека през тези дни, докато се фокусираме върху страданието и смъртта на Господ, приемем в сърцата си величието на Неговата любов, и нека го направим подобно на Божията Майка на Велика Събота – в тишина, в очакване на Възкресението“.

Превод: © www.catholic-news.bg