Catholic-news

„Да побързаме да обичаме хората, те толкова бързо си заминават…”

Първа част

Не, няма да пращам това писане за корекция, за да е граматически правилно на Български. Ще го пиша както го чуствам, както винеги съм го чувствал и правил докогато бяхме в България. Отец Мариуш и аз. Той в писане и говора винеги изискан, аз като картечница: каквото на сърцето това на езика. На моите сто думи той ги казвал десет, ама речник като взет направо от романите. Това бяхме ние. Това беше Той – поголемия, поопитен във всичко събрат капуцин, който ме въвеждаше в свещенически сан – отец Мариуш Полцън – така звучат на полкси неговите имена. [ВЖ. ЦЯЛОТО В БЛОГА НА О. КШИЩОФ]