Catholic-news

„Да побързаме да обичаме хората, те толкова бързо си заминават…”
Спомени за о. Мариуш Полцин
Втора част

Странно е чуството, че тук вече го няма, че шептянето на Мариуш нямя вече да се чуе. По време на операцията гласните струни са били леко докоснати, затова и той постепенно загубил гласа. Но лекарите са решили дачакат малко, организма му да се укрепи преди да възстановят функциите на гласните му струни.
Странно е че вече няма да гледам календар гледайки кога мога да отскоча в Клагенфурт, поне за малко да се видим. Може би затова все по-свежи са спомени от времето прекарано заедно. Никога не съм възнамерявал да пиша спомените от нащето време в България. Но сега, когато отец Мариуш замина, спомените идват сами. Бяхме толкова различни, а въпреки всичко стояхме един до друг. Имахме различни виждания, но те не са били пречка, те са се взаимно допълвали. Аз винаги дърпах напред като, младото осле, а той винаги държал юздите, за да вървим спокойно, равно и винеги на напред. За мене понякога твърде бавно. Но такива са млади. [ВЖ. ЦЯЛОТО В БЛОГА НА О. КШИЩОФ]