Catholic-news

„Amoris Laetitia“ ли? Реално погледнато – нищо ново под слънцето“. Това казва теологът дон Матео Де Мео, който коментира наскоро публикуваното следсинодално апостолическо насърчение на Папа Франциск, посветено на семейството.

- Дон Матео, медиите, и по-специално – италианските, твърдят, че Папата е отворил пътя към причастяване на разведени с втори граждански брак. Вие какво мислите по този въпрос?
- В тези над двеста страници в документа наистина не открих нищо прогресистко, а бих казал – и нищо ново. От моя гледна точка не се променя нищо.

- В какъв смисъл?
- В смисъл такъв, че днес, както и вчера, не е възможно да се даде Причастие на разведен, който е встъпил в повторен граждански съюз. Доктрината, освен ако не искаме да се плъзнем към ерес, е непроменяема, и никой, дори и Папата най-вече, няма тази власт или възможност.

- Говори се за преценка „според случая“…
- Мисля, че онова, което води до прибързани заключения, е една не твърде изчистена лексика, която, в светлината на ортодоксалната католическа практика, би могла дори да наведе на мисълта за един явен релативизъм. Добре е да не забравяме, че документът е пастирски, а не догматичен.

- След публикуването на текста Вие бихте ли дали Причастие на разведен, който е встъпил в повторен граждански съюз?
- Не. И то по простата причина, че Папата, епископите и синодите не са господари на Църквата, а пазители, и доктрината е непроменяема. Надявам се да бъркам, но въпреки всичко се опасявам, че този текст ще доведе до нарастващо объркване. Всъщност, налице е доста сериозен риск аналогични случаи да бъдат третирани по един начин в един диоцез, по друг начин – в друг.

- В такъв случай, не е ли налице едно пропадане на католичността на Църквата?
- Вижте, това не е новина. До голяма степен това се дължи на езика, използван в документите на Църквата след Втория Ватикански събор – все текстове, които са отворени за различни интерпретации, в сравнение с яснотата от миналото. За да се върнем към деликатната тема с причастяването, мисълта ми е, че няма никаква новост спрямо позицията на св. Йоан-Павел II, дори липсват канонични препратки. Тогава как бихме могли да говорим за промяна? Пак повтарям: страхувам се, че този документ ще доведе до нарастващо объркване и с известно съжаление бихме могли да кажем, че най-малко от гледна точка на ортодоксалната практика католичността на Църквата изглежда отслабена.

- Съществува ли риск от релативизъм в документа, както казват някои?
- По отношение на някои пасажи съществува възможност за един наистина релативистичен прочит. Нещо повече, дори и да не е направено със замисъл, някои изрази вътре изглеждат формулирани по този начин.

- По отношение на мигрантския проблем… Можем ли да приемем всички?
- Милосърдната любов и гостоприемството са задължения на християнина, от които не може да се отстъпва. Само че трябва да сме внимателни да не се случва това, което вече стана и което продължава да се случва – поставяне в привилегирована позиция на далечни спрямо близки – това е една действаща тенденция. Що се отнася до гостоприемството, то трябва да е разумно и предпазливо – не можем да допуснем да дойдат всички без никакви ограничения. „Добрячеството“ не е от полза.

- Споделяте ли мотивите за посещението на Папата на остров Лесбос?
- Разбирам пастирския жест, който е забележителен. И все пак има опасност той да бъде зле разбран. Намирам го за леко рискован и податлив на манипулация. Може би беше по-добре да не го прави.

Бруно Волпе, La Fede Quotidiana

Превод: www.catholic-news.bg