Catholic-news

Кардинал Мюлер не вижда никакви отклонения от досегашната доктрина в папското послание „Amoris laetitia“. На лекция в испанския град Овиедо префектът на Конгрегацията за вярата отрекъл тълкуванията, че документът на Папа Франциск означавал основна промяна на отношението към разведените с втори брак. По-скоро това, което учеха Йоан Павел ІІ във „Familiaris consortio“и Бенедикт ХVІ в „Sacramentum caritatis“, продължава да е в сила, казал Мюлер в речта си по информация на KNA, която го цитира.
Според кардинала нямало „изобщо никакви потвърждения“ за това, че „Amoris laetitia“ разрешавала на разведените, които имат нов партньор, да приемат Причастие в някои случаи. Ако Папата би искал наистина да вземе такова решение, той щял да го представи с яснота, казал кардинал Мюлер. „Нито за момент“ той не подвеждал под съмнение аргументите на своите предшественици. Те се отнасяли не до субективната вина на въпросните братя и сестри, а до явния, обективен начин на живот, противоречащ на Исусовото учение.
В една от обяснителните бележки на посланието обаче се казва, че в някои случаи Църквата можела да предложи помощта на тайнствата на онези, които живеят в обективна ситуация на грях. Според Мюлер тази бележка била казана общо и не засягала конкретния случай на повторно женените разведени. Тяхната ситуация имала „особени черти“, с което се отличавала от други, казал кардиналът. Тези разведени живеели в противоречие с тайнството на брака и поради това и с дисциплината на тайнствата. Никой не можел да иска да приема тайнството Евхаристия, без същевременно да се стреми да живее в хармония с другите тайнства.

Наскоро видният немски католически философ Роберт Шпеман, ценен от Йоан Павел ІІ като съветник и от Бенедикт ХVІ като приятел, разкритикува постсинодалното послание „Amoris laetitia“ в интервю за CNA. Според него проблемът е по-специално в раздел 305, бележка 351 и той обяснява, че „несъмнено за всеки мислещ човек, който познава съответните текстове“ това е „нарушение на учителната традиция на Църквата“. Без да се засягат човешката и морална преценка на конкретния случай, Църквата „няма власт, без предварително обръщане, да санкционира позитивно неправомерни сексуални отношения чрез раздаване на тайнствата и така да изпреварва милосърдието на Бога“. Това е посочено от Йоан Павел ІІ в енцикликата „Familiaris consortio“ (т. 84). Както и по отношение на свещенството при жени, тази врата е заключена. Представата на кардинал Каспер, че „Familiaris consortio“ може да се доразвие с „промяна“ в практиката с раздаването на тайнствата е в действителност „нарушаване на нейното значимо антропологическо и богословско учение за човешкия брак и сексуалност“, според което „човешката сексуалност … е реален символ за отдадеността на цялата личност и то `без всякакво ограничение във времето или по друг начин`“.
Не става дума за лично осъждане на въпросните лица. Въпреки това, за да се оценяват положително „сексуални отношения…, които обективно противоречат на християнския начин на живот“, Папата би следвало да обясни „кога и при какви обстоятелства един обективно греховен начин на поведение се превръща в благочестив“. Като основна причина за съзираното според него скъсване с досегашното учение философът вижда стигащото до йезуитите от ХVІІ в. „течение на морална теология, застъпваща ситуационна етика“. Тя е била осъдена от Йоан Павел ІІ в неговата енциклика „Veritatis Splendor“. „Amoris laetitia“ нарушава и тази енциклика“, казва Шпеман.
При това, подчертава той, Йоан Павел ІІ е „автентичният интерпретатор“ на Божието милосърдие, което бе една от главните теми на неговия понтификат.
„Не бива да се забравя, че Йоан Павел ІІ беше този, който посвети на него втората си енциклика, който откри в Краков дневника на сестра Фаустина и по-късно я канонизира.“ В този контекст Шпеман критикува и една неправилна интерпретация на Тома Аквински, чиито цитати в „Amoris laetitia“ изглежда почиват на ситуационната етика. Шпеман рисува мрачна картина на последствията от постсинодалното послание на Папа Франциск, който според него „с един замах на перото издигна хаоса в принцип“. А „е следвало да знае, че с една такава стъпка той разделя Църквата и води в посока на схизма“, казва Шпеман.
За Шпеман вече се видни „несигурността и объркването от епископските конференции до най-малкия свещеник в джунглата“. „Според съответните места в текста на `Amoris laetitia` … при неопределените `смекчаващи обстоятелства` не само разведените с нов партньор, но и всички живеещи в някаква неправомерна ситуация, биха могли, без усилието да изоставят начина си на сексуално поведение, т. е. без изповед и обръщане, да бъдат допускани до изповед на други грехове и до Причастие“. Епископи и свещеници, придържащи се към досегашната дисциплина на тайнствата може дори да не бъдат назначавани или да бъдат поставяни под натиск. Поради неяснотата в областта на вярата и морала има вероятност „от напредък на секуларизма и спад на броя на свещениците в много части на света“. Шпеман препоръчва на кардиналите, епископите и свещениците „да спазват вярно дисциплината на тайнствата в сферата на компетенциите си и публично да я изповядват“. „Ако Папата не е готов да предприеме корекции, … право на един по-късен понтификат е да върне нещата отново в ред.“