Catholic-news

43 години в служба на болните на острова на прокажените

8 май 2016, 10:30

Две австрийски монахини прекарали над 40 години на острова на прокажените Сорокдо, за да се грижат за болните и техните деца. В атмосфера на страх и изолация двете сестри върнали частица от достойнството на болните корейци с тихата си и неуморна грижа за тях. А когато остарели, те се оттеглили също така мълчаливо, както били работили тук, за да не бъдат в тежест на никого. Единадесет години по-късно едната идва отново на острова и е посрещната с отворени обятия от децата и внуците на повече от 6000 страдащи от болестта на Хансен, за които полагала грижи.
Сорокдо е един от 4 400-те корейски острови, намиращи се в Жълто море. Площта му е 440 ха. От 2009 г. той е свързан посредством мост с континента, от който е отдалечен едва на километър.
„Никога не съм давала интервюта, защото не съм направила нищо особено“, каза Мариане Щьогер преди няколко седмици на острова. Тя и Маргит Писарек, другата монахиня, са предложени за Нобелова награда за мир за 2016 година.
Днес сестра Мариане е на 82 години, а сестра Маргит – на 81. На 13 април с. Мариане посети острова отново по случай 100 годишнината на болницата „Sorokdo National Hospital“. Сестра Маргит не присъства по здравословни причини.
Корейски свещеник заяви пред Asianews, че и този път с. Мариане се върнала в Австрия тихо и кротко, без да се среща с пресата, въпреки желанието на децата и внуците на болните от проказа, на които австрийските сестри спомогнали за нов живот.

След като през 1916 г. Япония анексира Корея, през 1916 г. о. Сорокдо бил определен от японските окупационни сили като карантинен остров за изолиране на болните от проказа. И днес Сорокдо е най-големият център на Корея за болестта проказа.
По това време архиепископство Куанджу помолило тогавашната Апостолическа администрация в Инсбрук да им бъдат изпратени две медицински сестри. Двете монахини от ордена на Христос Цар (лат. Congregatio sororum domini nostri Jesu Christi regis) били завършили училището за медицински сестри към университетската клиника в Инсбрук. Когато през 1962 г. пристигнали на малкия остров, с. Мариане била на 28 години, а с. Маргит – на 27.

„Когато пристигнах в Южна Корея през 1962 г., имах намерение да остана пет години“, казва с. Мариане сега. Но продължила да служи на болните общо 43 години.
Тогава нямало никакво защитно облекло за тях. Двете сестри обгрижвали пациентите с голи ръце, докато лекарите отбягвали всякакъв контакт от страх да не се заразят.
„Всеки път, когато освобождаваха болни, изпитвах най-голяма радост“, разказва сестрата от Тирол. „Те можеха да напуснат острова и да се върнат у дом“
По време на японската окупация всички се страхували и отбягвали острова, който бил един вид лагер за болните от проказа. Когато в края на Втората световна война (след 35 години окупация от Япония) Корея върнала свободата си, първоначално нямало много промени за болните. Те си останали нежелани, прогонени на острова, за да няма никакъв контакт с тях.

Сестра Мариане си спомня: „Условията бяха ужасни, когато пристигнахме. Оборудването беше същото като през 1916 г., когато било създадено селището за прокажени. Пациентите трябваше да се подчиняват. Боят, както принудителните аборти и стерилизации бяха нещо обичайно. Бяха необходими десетилетия, за да настъпят промени. Евангелието на Христос ни даде сили да издържим и да помагаме на болните.“
Двете сестри от Тирол разбирали задачата си като служение на болните. Те не могли да променят директно манталитета и организацията в лагера. Но искали, доколкото било по възможностите им, да върнат човешкото достойнство на пациентите и с примера си да въздействат също на останалата част от персонала и на съответните органи.
„Опитвахме се да посещаваме болните винаги рано сутрин, към 5 ч., когато още никой не беше на смяна. Това беше времето, в което можехме да говорим с тях. Много често се хранехме с тях късно вечер, когато другите вече си бяха тръгнали и никой не можеше да ни следи.“
Сестра Мариане била много удовлетворена, когато разбрала, че южнокорейското правителство решило през май 2015 г. да даде обезщетение на бивши пациенти от проказа, станали жертва на аборти и стерилизация.
Двете сестри организирали акции в Австрия, с които събирали медикаменти и пари, за да построят на острова дом за незаразените деца на болни от проказа. След това създали и нов лазарет за пациенти с туберкулоза и още един за психично болни. С течение на времето пациентите от Сорокдо започнали да наричат сестрите с обич „нашите баби“. А през 1981 г. Орденът на камилианите, който подкрепял сестрите, пише: „Два ангела от Австрия ни казват какво е любов.“
Това което с. Мариане нарича „нищо особено“, в действителност е един изключителен живот на любов към ближния, която дава, без да очаква нещо в замяна.

„Животът ми щеше да е нищо без Бог“, каза монахинята при посещението си на острова. „Той беше винаги близо до нас и постоянно ни го показваше чрез страданията на Христос на кръста. Той умря в болки, така че ние можем да живеем с радост живота и вярата си. Когато човек разбере и осъзнае, че Исус живее в нас, тогава може да обича всеки човек.“ Двете само се опитвали да уважават неотменното достойнство на пациентите и техните деца.
Южна Корея постига голям напредък в борбата срещу проказата. Днес на острова все още живеят 539 болни. През 2011 г. те са били 711. Средната възраст е 75 години. Броят на новите случаи на заболяване е силно снижен. През 1997 г. те са били 49, през 2005, когато двете австрийски монахини напуснали острова – 15, а през 2012 г. – само 5.
Католическата Църква в Сорокдо, ръководена от о. Ким Йон-дзън подготвя документален филм за „Сестрите на болните от проказа“. От средата на 90-те години до днес двете монахини са били удостоявани с множество награди, знак на благодарност за тяхната саможертвена дейност. На острова те живеели нагласа на уважение и човешко достойнство, докато към страдащите от проказа все още преобладавало суровото, уронващо авторитета отношение.
През 1996 г. южнокорейският премиер им присъжда корейския национален медал. През 1999 г. те станали носителки на отличието „Ho-Am“ за достижения в областта на науката, изкуството, социалното развитие, което се състои от медал, грамота и парична награда. Сумата от получените 200 000 долара двете сестри дарили на болницата за пациенти с проказа.
През същата година южнокорейското списание „NewsReview“ пише за с. Мариане: „Тя винаги се моли много. Само светци могат да направят това, което тя е сторила тук за толкова много години.“
През 2005 г. , когато с. Маргит навършила 70 години, двете монахини се завърнали в Австрия. Така тихо, както и пристигнали, те напуснали острова след 43 години, без прощално тържество.
Областната администрация на Кохън в провинция Джеоланам, към която се числи островът, обяви намерението си да предложи двете тиролски монахини за Нобелова награда за мир. Жилищата на сестрите са обявени за национално богатство на страната.