Catholic-news

Днес възпоменаваме св. Леополд Мандич (12 май 1866 – 30 юли 1942). 40 години от живота си той прекарал в манастира, като всеки ден от сутрин до вечер бил в изповедалнята, за да посреща верните в тайнството покаяние.
Свети Леополд е роден в благородното, но обедняло хърватско семейство на Драгица Царевич и Петър Антон Мандич. Той бил последното от дванадесетте им деца. При кръщението получил името Богдан.
През ноември 1882 г., когато бил 16-годишен, Богдан Мандич постъпил в ордена на капуцините и приел монашеското име Леополд. Монашеските обети положил през 1888 г., в манастира в Басано дел Грапа, където бил изпратен през 1884 година.
На 20 септември 1890 г. във Венеция бил ръкоположен за свещеник. През 1906 г. бил изпратен в Падуа, където се занимавал с пастирска дейност до края на живота си.
Още при влизането си в манастира Леополд Мандич мечтаел за мисионерство в Източна Европа сред славянските народи. Мечтата му останала неосъществена поради недоброто му здравословно състояние. Но той започнал да се моли за обединението на Католическта и Православната църкви и станал известен като апостол на единството на християните.
От предстоятелите си бил определен да изслушва изповедите на вярващите. Неговата състрадателност към каещите се привличала много поклонници от цяла Италия и той прекарвал в изповедалнята часове наред. Починал на 30 юли 1942 г. от рак на хранопровода, на 76 години. Малко преди смъртта му манастирът, в който той се подвизавал, бил подложен на голяма бомбардировка и почти напълно бил разрушен. Но килията на св. Леополд оцеляла и много вярващи виждали в този факт потвърждение за неговата святост.
На 2 май 1976 г. о. Леополд е обявен за блажен от Папа Павел VІ, а на 16 октомври 1983 г. е канонизиран за светец от Папа Йоан Павел ІІ. Денят за неговото възпоменание в литургичния календар е 12 май.