Catholic-news

Пастирите във Витлеем имали това преживяване да бъдат в присъствието на Бога, да стоят под благословението му не в залата на някой внушителен дворец или пред някой велик владетел, а в един обор, пред един „Младенец, лежащ в ясли“ (Лк 2, 12). Точно от това дете се излъчва една нова светлина, която свети в тъмнината на нощта, както можем да видим Рождество Христово, нарисувано на много картини. И от него идва благословението: от името му – Исус, което означава: „Бог спасява“ – и от човешкия му лик, в който Бог, всемогъщият Господар на небето и земята, е пожелал да приеме плът и да скрие величието си под булото на нашата плът, за да ни разкрие напълно своята доброта.
Първата, която била изпълнена с това благословение била Дева Мария, годеницата на Йосиф, която Бог избрал преди това, от първия миг на нейното съществуване, да стане майка на неговия Син, който станал човек. Тя е „благословената сред жените“ (срвн. Лк 1, 42) – както я поздравява света Елисавета. Целият и живот е в светлината на Господ, в обхвата на действие на името и лика на Бога, станал човек в Христос, „благословеният плод на нейната утроба“. Така ни я представя Евангелието на Лука: напълно готова да съхрани и осмисли в сърцето си всичко, което се отнася до нейния син. Тайната на нейното божествено майчинство, която празнуваме днес, съдържа в изобилие онзи дар на благодатта, което всяко майчинство носи в себе си, толкова много, че плодовитостта на майчината утроба винаги е било виждано свързано с Божието благословение. Божията майка е първата благословена и тя е , която носи благословението; тя е жената, която е приела Исус в себе си и го е родила за цялото човешко семейство. В литургията се молим така: „В блясъка на ненарушената девственост тя роди на света вечната светлина, нашия Спасител Исус Христос.“
Мария е майка и първообраз на Църквата, която приема във вярата си Божието Слово и предлага себе си на Бог като „добра почва“, в която той може да продължи да изпълнява своята тайна на Спасението. Църквата също има дял в тайната на божественото майчинство посредством благовестието, засяващо в цял свят семето на Евангелието и посредством тайнствата, които даряват на хората благодатта и божествения живот. Църквата живее това майчинство особено в тайнството кръщение, когато прави Божии деца от водата и Светия Дух, който във всяко от тях вика „Абба! Отче!“ (Гал 4, 6). Както Мария, Църквата е посредница на Божието благословение за света: Тя получава благословението, защото приема Исус и го споделя, носейки Исус. Исус е милосърдието и радостта, които светът не може да си даде сам по себе си и от който се нуждае винаги и много повече от насъщния хляб.

(Проповед 1 януари 2012)

Превод: catholic-news.bg