Catholic-news

Из Послание на свети Павел апостол до евреите (7, 19-28; 8,1-2):

„Защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
И доколкото това ставаше не без клетва
(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“),
дотолкова на по-добър завет поръчител стана Исус.
Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;
а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.
Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.
Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,
Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.
А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.“