Catholic-news

Единородният Син Божи , който пожела да участваме в неговата божественост, прие нашата природа, за да обожестви човека – той, който стана човек. Но това, което взе от нас, той пожертва напълно за нашето спасение. Защото върху олтара на Кръста той даде тялото си като жертва на Бог Отец, за да ни помири с него. Той проля кръвта си, за да бъде едновременно наш откуп и наше кръщение: Изкупени от плачевно робство, ние трябва да бъдем очистени от всичките си грехове. И за да запазим завинаги спомена за едно такова голямо благодеяние, той остави на верните своето тяло като храна и кръвта си като напитка под видовете на хляба и виното.
Каква ценна и непонятна празнична храна, която носи спасение и е пълна със сладост! Има ли нещо по-ценно от един такъв празник, на който вече не ни се предлага месо от телета и овни за храна като в Стария Завет, а Христос, който наистина е Бог? Има ли нещо по-прекрасно от тази сакраментална тайна? (…) Нито едно тайнство не произвежда оздравяващо въздействие като това: То заличава греховете, укрепва добродетелите и изпълва душата изобилно с всички духовни дарове. То се принася в църквата за живите и мъртвите, за да служи на всички, защото е определено за спасението на всички.
Никой не може да го опише с думи, защото в него се вкусва духовната сладост от нейния източник. В него се празнува споменът за тази несравнима любов, която Христос показа в своето страдание. Той е пожелал необятността на тази любов да се запише дълбоко в сърцата на вярващите. Ето защо на Тайната вечеря, след като празнува Пасха с учениците, понеже трябваше да тръгне от този свят към Отца (срв. Ив 13,1), той установи тази сакраментална тайна като вечен спомен за своето страдание, като изпълнение на някогашните представи и като най-велико от чудесата си. А за всички, които отсъствието му щеше да изпълни със скръб, той остави това несравнимо утешение.

(kath.net)