Catholic-news

Фрагменти от забележителното слово на архиепископ Георг Генсвайн, личен секретар на Папа Бенедикт ХVІ и префект на Папския дом, при представянето на книгата на Роберто Реголи за понтификата на Папа Бенедикт ХVІ, състояло се на 21 май в Аула Магна на Папския университет „Грегориана“:

„През всичките тези години имах привилегията съвсем отблизо да преживявам опита на този Папа като класически “homo historicus”, човек от Запада в пълния смисъл на думата, който въплъщава, като никой друг, богатството на католическата традиция и който в същото време имаше смелостта да отвори вратите на нов раздел от онзи исторически прелом, който преди пет години никой не можеше да си представи. От този момент ние живеем в историческа епоха, която няма прецедент в цялата двехилядна история на Църквата. Както и по времето на Петър, днес едната, свята, католическа и апостолска Църква все така си има само един законен Папа. Въпреки това, вече три години ние сме с двама приемници на Петър, които живеят сред нас; без отношение на съперничество помежду им, но с необичайно присъствие на двамата! Можем да добавим, че преди това духът на Йозеф Ратцингер е бил решително белязан от дългия понтификат на свети Йоан Павел ІІ, на когото той служи вярно почти четвърт век като префект на Конгрегацията за вярата. Мнозина и днес продължават да възприемат тази нова ситуация като един вид извънредно положение, което е желано от небето.
…Поради това от 11 февруари 2013 г. насам папското служение вече не е такова, каквото беше по-рано. То ще си остане фундамент на Католическата Църква. Но Бенедикт ХVІ промени трайно този фундамент през своя изключителен понтификат, за който веднага след изненадващата декларация за оттегляне кардинал Содано, дълбоко развълнуван и сякаш смаян, възкликна, че тази новина е паднала като „гръм от ясно небе“ сред събранието на кардиналите. Това бе в утрото на онзи ден, когато вечерта километрична мълния с невероятен грохот се разби в горната част на купола на базиликата „Св. Петър“, над гроба на княза на апостолите. Рядко се случва космосът да съпровожда по такъв драматичен начин поврат във времето.
Но сутринта на 11 февруари деканът на колегията на кардиналите Анджело Содано завърши изказването си след декларацията на Бенедикт ХVІ с първата и също космическа оценка на този понтификат, като каза накрая: „Разбира се, звездите в небето ще продължават да светят и точно така за нас ще свети звездата на Вашия понтификат“.
…Той съумя да го направи, защото задълбочено бе обмислял от богословска гледна точка възможността за почетен Папа в бъдеще. И го направи. Епохалната оставка на Папата-теолог бе следователно крачка напред, когато на 11 февруари 2013 г. пред слисаните кардинали той въведе на латински нова институция в Католическата Църква „Папа в почивка“, като заяви, че силите му вече не са достатъчни „за надлежното изпълнение на служението на свети Петър“. Ключовата дума в тази декларация е „munus petrinum“, която тук – както в повечето случаи – се превежда като „служение на св. Петър“. Но на латински думата „munus“ има много значения: тя може да означава служение, задача, ръководство и дар, даже чудо. Както преди, така и след оставката си Бенедикт разбираше и разбира своята задача като участие в това „служение на свети Петър“.
Той освободи папския трон, но не остави това служение след стъпката, направена на 11 февруари 2013 година. Напротив, той допълни личното служение в колегиално и синодално измерение, като го направи така да се каже общо служение, сякаш с това искаше още веднъж да потвърди призива, съдържащ се в девиза, който Йозеф Ратцингер бе приел още като архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг и който той запази, разбира се, след това като епископ на Рим: „cooperatores veritatis“, което буквално означава „сътрудници на истината“. Защото това не е единствено число, а множествено, взето от Третото послание на св. Иван апостол, стих 8: „Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината“.
… Следователно, след избирането на неговия наследник Франциск на 13 март 2013 г. няма двама Папи, а де факто едно разширено служение – с един активен и един контемплативен участник.
Затова Бенедикт ХVІ не се отказа нито от бялото расо, нито от името си. Затова коректното обръщение към него и днес е „Ваше Светейшество“ (на италиански: Santità) и затова той не се оттегли в уединен манастир, а във вътрешността на Ватикана – като че ли само е отстъпил встрани, за да освободи място на своя приемник и на един нов етап в историята на папството, който той обогати с тази стъпка със силата на своята молитва и състраданието си в градините на Ватикана.
…Той не е изоставил Петровото служение. Напротив, той го обнови. …той не остави служението на свети Петър – това щеше да е напълно невъзможно за него поради неподлежащото му на промяна приемане на това служение през април 2005 година. Напротив, той обнови това служение с необичайно мъжество (противопоставяйки се дори на добронамерени и компетентни съветници) и го подсили със сетни сили, надявам се. Все пак, само историята може да го докаже. Но в историята на Църквата ще остане това, че през 2013 г. знаменитият теолог на трона на свети Петър стана първият в историята „Папа в покой“. От този момент неговата роля – ще си позволя да го повторя още веднъж – е съвсем различна например от ролята на свети Папа Целестин V, който след оттеглянето си през 1294 г. отново пожелал да стане отшелник, но вместо това станал затворник на своя приемник Бонифаций VІІІ (на който днес дължим въвеждането на юбилейните години в Църквата). Стъпка като тази на Бенедикт ХVІ просто никога още не е правена.“

Превод: catholic-news.bg