Catholic-news

Продължаваме с фрагментите от последната пресконференция на Папа Франциск, дадена от борда на самолета на път от Армения към Рим. Освен с изказването за гейовете, Папата разбуни духовете и с някои двусмислени думи по отношение на Лутер, протестантите и Реформацията. Предлагаме ви текста на самия въпрос и пълния отговор от страна на Франциск.

Въпрос:
След четири месеца ще отидете в Швеция, за да участвате в честванията на 500-та годишнина от Реформацията. Дали не е това моментът за признаване на даровете или дори за обмисляне на евентуално снемане на екскомуникацията или някаква друга реабилитация на Лутер?

Франциск:
„Вярвам, че намеренията на Лутер не са били грешни, той е бил един реформатор. Може би някои методи не са били правилни. Но в онези времена Църквата сама по себе си не е била пример за подражание, имало е корупция в Църквата, преобладавало е светското, налице е била атака от страна на парите и властта, и той е протестирал. Освен това е бил интелигентен и е направил крачка напред, оправдавайки онова, което е направил… Днес всички, протестанти и католици, с всички протестанти, сме в съгласие по отношение на доктрината за оправданието – по отношение на тази толкова важна точка той не е сбъркал… Той е приготвил лекарство за Църквата, но след това въпросното лекарство е намерило израз в определено състояние на нещата, в дисциплина, в начин на вярване, начин на действие, литургично… И не е бил само той, имало ги е още Калвин, Цвингли, и зад него са стояли принципи, cuius regio eius religio… Трябва да се поставим в историческите условия на онова време – става дума за история, която не е лесна за проумяване… След това нещата са тръгнали напред, и днес диалогът е много добър. Различието е нещото, което е сторило най-голяма злина на всички нас, и днес ние търсим пътя, на който да се срещнем след 500 години, а именно – да се молим заедно, да работим заедно за бедните, за бежанците, за страдащите хора; да работим заедно, да се молим заедно и теолозите да изследват заедно. Това е дълъг път. Веднъж се пошегувах по следния начин: знам кога ще настъпи деня на пълното единство – в деня след пришествието на Божия Син! Но дотогава трябва да се молим, да се обичаме и да работим заедно за онези, които страдат, и за мира“.