Catholic-news

Публикуваме речта на почетния Папа Бенедикт XVI по време на церемонията по честване на 65-годишния му свещенически юбилей в зала „Клементина“ на ватиканския Апостолически дворец. Тя е забележителна със своята христоцентричност – точно както Христос бе в центъра на всички изказвания, речи, проповеди и дейност на Папа Бенедикт XVI по време на осемгодишния му понтификат!

„Свети отче, скъпи братя,
Преди 65 години, един събрат, ръкоположен заедно с мен, реши да напише върху картичката за спомен от първата меса, освен името и датата, само една дума на гръцки: “Eucharistomen”, убеден, че с тази дума, във всички нейни измерения, вече е казано всичко, което може да се каже в този момент. “Eucharistomen” означава едно човешко „благодаря“, благодаря на всички. Благодаря преди всичко на Вас, Свети отче! Вашата доброта още от първия момент на избирането Ви, както и във всеки един момент от пребиваването ми тук, ме трогва и достига наистина до сърцето ми. Освен Ватиканските градини с тяхната красота, Вашата доброта е мястото, в което живея и се чувствам защитен. Благодаря и за думите на благодарност, благодаря за всичко. И нека се надяваме, че Вие ще можете да вървите напред с всички нас по този път на Божественото Милосърдие, показвайки пътя на Исус, към Исус, към Бог.
Благодаря също и на Вас, Ваше Високопреосвещенство [кардинал Содано], за думите Ви, които наистина докоснаха сърцето ми: “Cor ad cor loquitur”. Вие сте присъствал както на моето свещеническо ръкоположение, така също и по време на посещението ми през 2006 г. във Фрайзинг, където преживях отново това. Мога само да кажа, че с тези Ваши думи Вие успяхте да интерпретирате същността на моята визия за свещенството, на моя начин на действие. Благодарен съм Ви за връзките на приятелство, което от много време продължава и до този момент, покрив до покрив [има предвид, че в момента жилищата им са много близо едно до друго]: почти осезаемо е.
Кардинал Мюлер, благодаря Ви за труда, който сте положил за представянето на моите текстове по темата за свещенството, с които се опитвам да помогна също и на събратята непрестанно да навлизат отново и отново в тайната, в която Господ се оставя в нашите ръце.
“Eucharistomen”: в онзи момент приятелят Бергер искаше да изтъкне не само измерението на човешката благодарност, но, разбира се, и по-дълбоката дума, която се крие, която става видима в литургията, в Писанието, в думите “gratias agens benedixit fregit deditque”. “Eucharistomen” ни отнася в онази благодарствена реалност, в онова ново измерение, което ни го даде Христос. Той преобрази кръста, страданието и всичкото зло на света в благодарност, а по този начин – и в благословия. И така, изцяло преосъществи живота и света, и ни да даде, и продължава да ни дава всеки ден Хляба на истинския живот, който надмогва света, благодарение на силата на Неговата любов.
Накрая, нека поставим и себе си в това „благодаря“ на Господ, и по този начин да получим действително новия живот и да помагаме за преосъществяването на света: да бъде свят не на смъртта, а на живота; свят, в който любовта е победила смъртта.
Благодаря на всички вас. Господ да благослови всички ви.
Благодаря, Свети отче“.

Превод от италиански: www.catholic-news.bg