Catholic-news

През 1883 г. сестра Мария Серафина Микели (1849-1911), основателка на Института на Сестрите на ангелите, която през 2011 г. бе провъзгласена за блажена от Папа Бенедикт XVI, трябвало да се премести в Айслебен, Саксония, родното място на Мартин Лутер. Точно същия ден се навършвали четири столетия от рождението на прочутия еретик (10 ноември 1483 г.), който разцепи Европа и Църквата на две. Улиците били пълни с хора, балконите на сградите – окичени със знамена и плакати. Сред многото представители на властта, които се очаквало да вземат участие в честванията, бил и немският император Вилхелм I. Хората очаквали неговото пристигане, защото по програма той трябвало да води празненствата.
Бъдещата блажена, въпреки че забелязала голямата шумотевица, не проявила особен интерес към причината за това необичайно оживление. Единственото й желание било да намери църква и да посети Исус в Светата Евхаристия. След като повървяла известно време, най-накрая успяла да открие църква, но вратите й били затворени. Тогава тя коленичила в градината пред входа, за да се измоли молитвите си. Било вече привечер, тъмно, и тя не разбрала, че църквата не била католическа, а протестантска.
Докато се молела, й се явил ангелът-пазител, който й казал: „Ставай, защото това е протестантски храм“. След това добавил: „Искам да ти покажа мястото, където Мартин Лутер е осъден, и мъката, която изтърпява като наказание за горделивостта си“.
След тези думи на ангела тя видяла ужасна огнена бездна, в която били измъчвани по жесток начин многобройни души. В дъното на тази бездна бил един човек – Мартин Лутер, който бил отделен от останалите: бил заобиколен от демони, които го заставяли да стои на колене, и всички те, държащи чукове, напразно се опитвали да го пронижат в главата с огромен гвоздей.
Сестрата си помислила: „Ако хората, които празнуват, можеха да видят тази драматична сцена, със сигурност нямаше да отдават почести, спомени, чествания и тържества за тази личност“.
Впоследствие, всеки път, когато имала възможност, тя съветвала своите сестри да живеят в смирение и скритост. Тя била убедена, че Лутер е наказан с ада най-вече заради първия главен грях – гордостта.
Горделивостта е тази, заради която той паднал в един от основните грехове, а това го довело и до бунта му среща светата Католическа Църква.
Нека не забравяме, че поведението на Лутер, неговото отношение към Църквата, както и проповедите му, бяха от решаващо значение да успее да примами и поведе толкова много лековерни и заблудени души към вечната разруха.

По проф. Джорджо Николини, Papaboys
Превод: www.catholic-news.bg