Catholic-news

Размишление на св. Григорий Велики, папа и църковен учител, по повод празника на св. Яков апостол:

Тъй като днес, скъпи братя, празнуваме деня на мъченик, можем да си позволим да бъдем докоснати от начина на търпение, което той е показал. Защото когато с помощта на Господа се придържаме с всички сили към тази добродетел, със сигурност ще получим палмата на мъченичеството, въпреки че живеем в мира на Църквата. А има два вида мъченичество: едното е в духовната нагласа, другото освен в това се състои и във въздействие отвън. Ето защо ние можем да бъдем мъченици, без да умираме под меча на палача. Да загубиш живота си от ръцете на преследвачи е мъченичество на дело, доловимо със сетивата. Да бъдеш охулен и при това да обичаш този, който те мрази е мъченичество на духа, което се извършва в тайна.
Това че има два вида мъченичество – скрито и така да се каже публично, потвърждава „самата истина“ с отправения към Заведеевите синове въпрос: „Можете ли да пиете чашата, която аз ще пия?“ Какво друго да разбираме под тази чаша освен страданията, за които Той казва на друго място: „Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша“ (Мт 26,39)? Синовете на Заведей, Яков и Иван, не са умрели и двамата от мъченическа смърт, въпреки че той е казал и на двамата, че ще пият от чашата. Въпреки че Иван не е умрял като мъченик, той все пак е бил мъченик, защото страданията, от които тялото му е било пощадено, той изпитал с духа си. От този пример трябва да извадим заключението, че доколкото запазваме в душата си търпението, можем да бъдем мъченици и тогава, когато не умираме от меч.