Catholic-news

Радио Ватикана разговаря с Майка Мери Према, генерална настоятелка на мисионерките на любовта. Родената в Мюнстер монахиня е втората наследница на Майка Тереза, която Папата ще канонизира утре.

РВ: Как лично си спомняте Майка Тереза?
„Познавах я от 1980 г., когато имах възможност да я срещам по-често, особено в тази къща в Рим. Ние живеехме с нея, за нас беше нормално, че тя винаги беше на разположение и внимателна към всяка една от нас. Радвахме се на нейното присъствие и искахме да научаваме от нея как прекарваше деня и как работеше. Но аз не знаех в дълбочина колко много е била съединена с Исус и колко дълбоко е живяла Исусовото послание. Виждам, че делата на милосърдие са били втора природа за Майката. Но тя беше такава, за нас това бе естествено.“

РВ: Как си обяснявате, че Майка Тереза влезе също в сърцата на толкова много невярващи?
„Това беше любовта, с която Майка обгръщаше всеки човек. Те не гледаше на националността, вярата или етническата принадлежност, тя гледаше душата, която Бог е създал по свой образ, сътворена, за да обича и да бъде обичана. Затова тя отдаваше вниманието си свободно и пряко, особено на страдащите. Да бъде внимателна, насочена и чувствителна към чувствата и специално към страданията на отделния човек беше нейна втора природа. И така хора от всички вероизповедания обичаха Майка. Защото те разбираха, че й пренадлежат и че и тя принадлежеше на тях. Чувството за принадлежност към Божието семейство и към семейството на Майка: това е силно в сърцата на хората, особено в Индия.

РВ: Дали Църквата днес е тази, която Майка Тереза искаше?
„Майка не прекарваше времето си в поставянето на такива въпроси: Църквата трябва да бъде такава или друга. Майка не анализираше, а използваше времето си, за да изпълнява отговорността си и да приема Исус сериозно. Тя казваше: Църквата, това сме ние, ти и аз. Ако искаш Църквата да е свята, твое и мое задължение е да бъдем свети. Така живееше тя това.“

РВ: Стана ли Майка Тереза един вид „свещен образ“?
„Ние живяхме с нея и я опознахме. Би било несправедливо да почитаме образа й, без да търсим в него модел за подражание. Майка е животът и тя остана с нас. Тя се моли с нас. Тя действаше в живота на много хора. Видях го специално в нейната къща в Калкута, където хиляди и хиляди поклонници, бедни хора, идват при тленните й останки. Те молят за нейното застъпничество и тя ги слуша. И те се връщат с мир в сърцето, с доверие и надежда, че животът може да е по-добър. Майка не е свещен образ. Майка е жива, дейна, навсякъде. Ние имаме нужда от нея, от поученията й, от застъпничеството й.“

РВ: Тя беше също така в състояние да говори много ясно с политици на всякакво ниво..
„Майка не се занимаваше с това да изнася проповеди на другите хора или да им казва какво да правят. Когато говореше, тя го правеше с яснотата на сърцето си. Независимо с кого говореше, във всеки случай тя беше напълно убедена в ценностите на живота: духовност, молитва, семейство, където понякога отношенията трябва да бъдат подкрепени с приемане на страданието и с прошка. Ценността на живота в орден като продължение на Исусовия живот. Със себе си тя носеше ценностите на най-бедните от бедните, защото това са велики хора, които ни учат на много, учат ни да приемаме това, което животът ни поднася. Майка никога не отстъпи нито крачка назад в защитата на човешкото достойнство.“

РВ: В годината на канонизацията на Майка Тереза в Йемен бяха убити четири нейни сестри. Папата ги нарече „мъченици на равнодушието“. Гледайки на преследването на религиозните малцинства в цял свят, се появява надежда, че такова мъченичество може да е за добро, да не се разочароваме?
„Ако гледаме смъртта на сестрите с очите на света, тя е загуба на млад живот. Ако гледаме на нея с очите на вярата, това е голяма привилегия да пожертваш собствения си живот за онези, на които служим. Преследванията са част от християнството от началото. Преследванията са необходими, за да се прояви най-доброто от нашето призвание. Нашите сестри останаха доброволно и съзнателно в служба на болните в Аден, в Йемен. Голяма болка и същевременно голяма чест да се знае, че те са постигнали целта на своето призвание, съединението с Бог и с прощение за тези, които не знаят какво правят.“

(de.radiovaticana.va)
Превод: catholic-news.bg