Catholic-news

Със Светата врата на раменете, от остров на остров и от село на село – така отбелязват Годината на Милосърдието в епархия Гизо на Соломоновите острови, югоизточно от Нова Гвинея. Няколко сътрудници на епархията в Гизо си помислили: Щом разпръснатите по островите жители не могат да дойдат в катедралата, за да преминат през Светата врата, тогава Светата врата ще тръгне на път през енориите и селата, за да стигне до хората. Епископ Лучано Капели, италианец от ордена на салезианите, обяснява: „По такъв начин Светата врата носеше два месеца прошка и помирение в 20 села.“ Това е проста врата от светлокафяво дърво, висока около два метра. С размерите и материала си тя може да бъде входна врата в някоя жилищна сграда.
Вратата била транспортирана от остров на остров с шестметрова дървена моторна лодка. Епископ Капели разказва: „Аз и моите сътрудници се вълнувахме, когато пътувахме със Светата врата в открито море. Но пътуванията бяха всичко друго освен спокойни. Защото понякога валеше, понякога трябваше да се борим с високи вълни или силен вятър.“
В селата посрещали Светата врата тържествено: с цветя, носии и танци. Мъжете се представяли като войни. „С лица, боядисани в бяло, и поли от сухи цветя те изпълняваха определен танц, фолклорна церемония за посрещане“, казва епископ Капели. Във всяко село той и сътрудниците му оставали два-три дни.
Посрещането се придружавало от Литургия на Словото. В центъра му стоял юбилеят на Милосърдието. После следвало молитвено бдение с възможност за изповед. След това враждуващите хора и групи били поканвани на дискусия, за да се разберат и помирят. „В тези отдалечени места няма нито съдии, нито адвокати. Но те познават `празниците на поправянето`“, обяснява епископът. В тази среда призивът за прошка и помирение има централно място в евангелизаторската работа на Църквата.
„Никога досега не е имало такова участие в Литургията“, продължава Капели. „Особено трогателно бе да гледаме как млади хора помагат на възрастните, които вече не могат да ходят, да преминат през вратата на милосърдието.“
Католиците от епархия Гизо написали благодарствено писмо на Папа Франциск за Годината на Милосърдието и го дали на епископ Капели, който междувременно го предал на Папата. В писмото се казва: „Благодарим Ви, Свети отче, че обявихте Светата година, която толкова много допринесе за укрепването на католическите общности. Благодарим, че ни дадохте да почувстваме общението с Рим и със света.“
За другите пътувания епископ Капели не прибягва до дървени лодки като транспортно средство. Неговата епархия се състои от 40 острова, които са разпръснати в радиус от 300 км. За да може да бъде близо до около 11 000 католици, той получил свръхлек самолет. Така епископът може да стига до най-отдалечените места в региона, където хората живеят главно от риболов и земеделие.
Фондацията „Кирхе ин Нот“ подпомага от години епархия Гизо с различни проекти като стипендии за свещеници и помощи за образованието на семинаристи.

(kirche-in-not.de)