Catholic-news

Когато апостол Павел казва: „във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби“ (Фил 4,6), това не означава, че те са нужни на Бог, защото той още преди да ги произнесете, той е знаел за тях, а че само с търпение и постоянство към Бога – а не приказвайки пред хората – може да се види дали нашите молитви са добри [...] поради което не е нито забранено, нито безполезно да се молим дълго, когато това е възможно, т.е. когато то не ни пречи за други добри и неотложни дела; така или иначе, каквото и да прави, човек трябва да е винаги обърнат вътрешно към Бог, както вече казах.
Защото, ако прекарваме дълго в молитва, това не означава, както мислят някои, че това е излишно говорене (Мт 6,7). Да говориш, без да спираш е едно, да обичаш непрекъснато – друго. Понеже е написано, че и Господ е прекарал нощта в молитва (срв. Лк 22,44). Не е ли за нас пример за непрекъсната молитва тук на земята онзи, който със своя Отец изслушва молитвите ни във вечността?
Казват, че монасите в Египет се молят почти непрекъснато, но със съвсем кратки молитви, като стрели. По този начин те искат да избегнат това, да не би така необходимата за молещите се бдителност да отслабне и да изчезне, когато молитвата трае много дълго [...] Също така тя не трябва да съдържа много думи, а да бъде пълна с преданост; така може да се устои в будно внимание [...] Да се молим много означава дълго и с цялото си сърце да хлопаме на вратата на този, на когото се молим (Лк 11,5). Молитвата се състои всъщност повече от въздишки и сълзи, отколкото от големи речи и много думи.