Catholic-news

Предаваме пълния текст на проповедта за 23-а Обикновена неделя, която отец Елко Терзийски OFMCap произнесе по време на неделната Света Литургия на 5 септември 2010 г. в катедралата „Св. Йосиф” в София:

Скъпи мои!!!
Парадоксално звучат в нашите уши Исусовите наставления от днешното Евангелие – мрази! прави си сметката! мъчи се, носейки кръста! недей да бягаш от трудностите в живота! В нашето сърце се появява объркване, защото Този, Който ни е учил, че трябва да обичаме и враговете си, днес ни кара да мразим дори нашите ближни. Този, Който ни учи, че в нашия живот се изпълнява Божият план на любовта, че нашето бъдеще е в Божиите ръце, ни приканва да си правим сметка, да планираме. А за кръста няма какво да припомням – за Гетсиманската градина, където самият Исус е молил да бъде освободен от него. От всичко това може да се появи някакво объркване в този объркан свят. Да ни доведе до страх от Бога, от християнството, от католицизма. Какъв е този Бог, Който има такива изисквания към нас? Докато ни говори едно, после иска нещо съвсем друго и дори противоположно на това, което е изисквал преди или ще изисква за в бъдеще, а може би изисква сега, в момента.
Такъв страх, такова объркване е преживял св. Августин, когато е започнал своя път на обръщане. Постепенно неговите очи се отваряли за големите Божии ценности, предавани чрез Църквата. Срещал все повече хора, които живеели според Евангелските слова, но колкото пъти се спирал, да премисли, да прецени, да си направи сметка дали ще успее да издържи по пътя, който Исус е начертал, стигал до извода, че няма да успее. Не искал никакви компромиси. Не планирал да стане подобен на този, който е започнал да строи, но няма да завърши постройката, и то поради страх, че ще му се присмиват. Не искал да бъде като царя от днешното Евангелие. Чувствал се слаб. Предпочитал да не започва битката и по този начин се съгласявал на робство и нещастие. И един ден болката от безсилното отчаяние го съборила на земята. Нямал идея как да излезе от затворения проклет кръг, в който се намирал. Посягал към безкрайните ценности а нямал вече сили, бил слаб.
Мисля, че често това се случва и с нас. Страх, отчаяние, несигурност от това, че не можем да изпълняваме онова, което Бог изисква от нас, че няма да успеем да довършим сградата, че няма да успеем да спечелим войната. И тогава участваме в успеха на дявола. Отхвърляме тези условия, които ни поставя днес Исус. Защото Исус в днешното Евангелие ни поставя няколко условия за принадлежност към Него.
Първото от тях е готовност да се откажем от всичко заради Него. Христос днес поставя пред нас най-големите ценности: баща, майка, дори нашият живот, и изисква готовност да пожертваме всичко, когато трябва да избираме между тях и Него. Готовността да загубим всичко заради Бог, това е първото условие, което ни посочва Исус. Обаче Бог всеки ден не изисква от нас такива големи жертви. Затова ни дава родителите и близките, за да ги обичаме. Затова ни дава живот, за да се радваме на него. Той изисква едно от нас – преди всичко да ценим нашия контакт с Него.
Второто условие е творчески да използваме нашия живот. Всеки човек се стреми към нещо, иска да постигне нещо в живота, да извърши нещо важно. Най-често това дело е свързано с възпитанието на децата, с осигуряване на добри условия за живот и създаване на любящо семейство. А понякога нашето творчество е съсредоточено върху доброто на държавата, човечеството, Църквата и така нататък…
Скъпи мои, човек е толкова велик, колкото велико е това, към което се стреми. Тази творческа страст е в голяма степен мярка за нашето величие. Ако човек се предаде, ако отпусне ръце и престане да гради, ако се откаже, това е истински трагичен образ, особено ако човекът е млад. Но се срещат и възрастни хора, които разочаровани, изпълнени с изисквания към себе си и света, твърдят, че техният живот е към своя край, а те още нищо не са направили, нищо не са постигнали и довършили. Започнали, обаче не успели. Чакали по-добри условия и не дочакали. Всичко калкулират с отчаян жест на ръката. Това често се среща при по-възрастните хора, които са изненадани от наближаващия край. Зле са използвали времето, което им е било дадено.
Господ Исус ни предупреждава да не правим тази грешка. Призовава ни да се замислим и разумно и предпазливо да преценим нашите действия. Мъдър е този, чийто поглед е насочен към края, към финала, който може добре да брои, който може да печели от това, което има – строежа на кулата. Да се замислим над дарбите, които сме получили, над това, какво строим и дали ще успеем да го довършим. В близост до готовността да се откажем от всичко заради Господ, близо до творческата страст да използваме живота си и да направим нещо добро се намира и третото условие на Исус, което е голямата предпазливост. Тя ни е особено потребна в нашата борба със злото. Тя е най-трудната точка в нашия живот. Злото расте около нас, трябва всеки ден да се борим с него и ако човек започне да се бори непредпазливо, загива. Трябва точно да преценим нашите телесни и духовни сили – ще издържат ли. Дали ще успеем да се справим със злото изцяло, дали трябва да бъдем по-дипломатични.
Тези условия разбрал и приел св. Августин и въпреки всичко бил отчаян и изплашен, когато дошъл моментът, който Бог планирал. Когато Августин паднал изтощен, плакал, че не може да продължи. Точно в този момент и в този миг разбрал, че по Евангелския път трябва да се върви, носейки кръста си, обаче не разчитайки на собствените си сили, а преди всичко на Божията помощ. Тогава той разбрал, че този път никой не може да измине, уповавайки се само на собствените сили, че този път е планирал Бог като път на тясното сътрудничество на човека с Него. Изкачването до върха на съвършенството, което му се струвало невъзможно, изведнъж станало възможно. Достатъчно е само да престанем да преценяваме според нашите сили и да помолим за помощта на Божията благодат.
Струва си заедно да се замислим над нашето възприемане на Евангелския път, начертан от Исус. Дали не го сравняваме с нашите възможности? Дали сме открили, че всяка крачка по този път надвишава нашите сили и е възможна само и благодарение на нашето сътрудничество с Божията благодат?
Скъпи мои, нека се замислим над това. Нека примерът на св. Августин ни помага. Нека тези условия, които поставя Исус, да бъдат за нас пътеводна светлина. Саможертва, творчество, предпазливост!
Амин!!!