Знакът „Тау“

4 октомври 2016, 23:12

Свети Бонавентура пише в животоописанието на св. Франциск ІV,9 за Тау: „Светецът почиташе този знак с особена любов. Често го препоръчваше в наставленията си и го поставяше собственоръчно под малките си писма, които изпращаше.“
Тау е част от две азбуки: като „TAU“ то присъства в гръцката азбука, а като TAW е последната буква от еврейската азбука. Ако се направи опит да се преведе думата от девета глава в книгата на пророк Йезекил, то думите „знак“ или „печат“ най-добре предават смисъла.
Така познатият за нас днес знак Т има библейски произход. В книгата на пророк Йезекил се казва, че Бог изпратил своя ангел, за да постави на челата на всички, които били верни на Бог, този знак на спасение. Само те щели да бъдат спасени, а всички останали – унищожени (вж. Йез. 9,4).
В Новия Завет знакът тау се споменава в Откровението. При отварянето на шестия печат се казва: „И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки:
не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог“ (Откр. 7,2-3).
Освен Светото Писание, вероятно и тогавашната традиция оказала влияние на св. Франциск. Този символ бил характерен за неговото време.
При откриването на ІV Латерански събор (1215 г.) Папа Инокентий ІІІ проповядвал върху Йезекил 9 и призовал вярващите със знака на тау да бъда свидетели на покаянието и на кръста.
Също и членовете на хоспиталиерския орден на антонианите (CRSAnt), които се грижели за болни от чума, носели на расото си знака тау.
Християните започнали да го използват много рано като знак за спасение. Той се среща в катакомбите на Рим, тъй като формата му напомня за кръста на Христос.
Така се появил и раннохристиянският обичай да се прави кръст върху челото при започване на работа или молитва. Точно поради това свети Франциск много обичал тау и го направил свой знак.
Той избрал за расо на ордена си бедната дреха на селяните и променил само кройката й, за да прилича на тау.
През живота си Франциск толкова много съзерцавал Божията любов, намерила израз докрай в кръста, страданията и смъртта на Божия Син, че получил стигматите на Христос на планината Ла Верна.
Така към края на живота си сам станал един жив знак тау.

(franziskanerinnen.at)

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар