Ла Верна – кулминацията в любовта на Свети Франциск

5 октомври 2017, 00:12

Светилището Ла Верна, до което от шосето се отива по живописна пешеходна пътека, засенчена от клоните на вековни букове, носи в себе си послание за красота, сила, мълчание, дълбочина, мир, оставащи обаче само слабо ехо от онази нощ, в която това свято място сякаш е горяло в ярки пламъци и е осветявало всички планини и долини наоколо, като че ли е било слънцето, което грее над земята.
Тази планина влиза в историята на големите светилища по света заради една среща, белязана от човечността, благородството и духовното общуване.
През пролетта на 1213 г. Свети Франциск от Асизи обикалял заедно с брат Леоне околността на Монтефелтро. Разбрал, че в един замък има празник, което подсказвало, че там трябвало да има много народ. Без да се интересува от повода на тържеството, Франциск видял в него чудесна възможност да се срещне с тези хора и да им разкаже за Евангелието и за любовта на Бога. Качил се на един зид над площада пред замъка, където тъкмо се провеждал турнир, и заговорил за любовта. Думите му били толкова вълнуващи, че всички приковали погледите си в него със затаен дъх. Сред присъстващите бил и граф Орландо Катани. Колкото повече слушал разказа на Франциск, толкова повече у него се надигало желание да поговори с този различен и нов човек, да му открие сърцето и душата си. Веднага след края на проповедта му графът го помолил за разговор и веднага получил съгласието му. Думите на Божия човек затрогнали графа и той решил да му предложи нещо, което му се струвало подходящо за стремежа към усамотение на неговия нов познат. Казал му: „В Тоскана имам една хубава планина, която се нарича Верна. Тя не е населена, обрасла е с гори и е много подходяща за този, който иска да намери място за молитва далеч от хората. Ако ти хареса, ще я дам с удоволствие на теб и събратята ти за спасението на душата си.”
Франциск се заинтересувал от предложението и изпратил двама от своите хора да огледат мястото. След като те се завърнали и потвърдили това, което бил казал графът, Франциск приел дарението с огромна радост. Когато за първи път пристигнал там заедно с няколко събратя, бил посрещнат от голямо ято птици, които цвърчали весело и пърхали от щастие с криле. Франциск обяснил на събратята си, че това е знак на Божието одобрение: „На нашия Господ Исус Христос се харесва, че ще живеем на това усамотено място.” Тук граф Орландо Катани наредил да се направят колиби от дървета и клони за братята, които по-късно били заместени от малкото зидано манастирче, първата сграда в светилището. Малката църквичка, построена там по желание на Св.Франциск след явление на Божията майка, която му посочила мястото и размерите и, била точно толкова голяма колкото и параклисът Порциункула в Асизи (по-късно разширена, за да побира огромния брой поклонници, прииждащи в светилището) и носи същото име – Санта Мария дели Анджели.
Така Ла Верна станала място за усамотение и духовно вглъбяване на първите братя-францисканци. Свети Франциск се оттеглял всяка година за дълго там, където изпитал любовта в нейната най-голяма дълбочина – до отдаването на живота.
Стръмна каменна стълба, минаваща покрай първата килия на Свети Франциск – една миниатюрна ниша в скалите води надолу към Sasso Sicco – характерна клисура на Ла Верна. Голям дървен кръст напомня за мястото, на което Франциск медитирал върху страданията на Господ. Франциск, изумен при вида на теснината, образувана от струпаните срутени камъни, обрасли отгоре с вековни дървета, коленичил за молитва и тогава Бог му открил, че тази странна клисура се образувала, както посочва и Евангелието (Мт 27, 14), в часа на Христовите страдания на кръста. Причудливите пещери и процепи станали за Божия бедняк символ на Христовите рани, в които той можел да се усамотява и да размишлява. На това място, сред стръмно спускащите се към долината скали на Ла Верна, Франциск изживял онези последни мигове на приближаването си към Разпнатия Исус, пълни с копнеж, страдание, борби, изкушения и духовна утеха. В нощите на молитва и самота той просел да усети поне малко от любовта и болката, които изпитвал Исус: „О, Господи мой, Исусе Христе, за две благодати те моля, преди да умра: първата – да изпитам, докато съм жив, в душата и върху тялото си, доколкото е възможно болката, която ти, мили Исусе, си изтърпял в часа на горчивото си страдание; втората е – да почувствам, колкото може, в моето сърце горещата любов, която те е накарала, теб, Божия Син, да понесеш върху себе си такова страдание заради нас, грешниците.”
Молитвите му били чути. Около празника Кръстовден неговото тяло било белязано със същите рани, каквито получил Христос на кръста. Освен това на ръцете и краката му се появили образувания във формата на пирони. Досегашната история не познавала подобно нещо. Двадесет години по-рано Франциск чул думите на Исус от Разпятието в Сан Дамяно и те, както и всеки образ оттогава, се запечатали в сърцето му. Сега се появили осезаемо и по тялото му. В него се изпълнили думите на Свети Павел: „Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мен…защото аз нося на тялото си раните на Господа Исуса (Гал 2,19;6,17).
Две години преди срещата си със сестрата-смърт Франциск се оттеглил на Ла Верна, за да се подготви там, както обичайно, с 40-дневен пост в чест на празника на Свети Архангел Михаил. Една сутрин, около празника Въздвижение на Светия Кръст докато се молел на склона, видял, че от небето към него се спуска серафим с шест огнени и светли криле. Шестокрилият ангел бързо долетял близо до Франциск и той видял тогава между крилете човек, чиито ръце и крака били разпънати и приковани на кръст. Тази гледка изпълнила сърцето на светеца с изумление, с радост, но и със скръб. Зарадвал се заради милостивия поглед, с който Христос, явил се пред него като серафим, го гледал. Но това че бил прикован на кръст пронизало душата му с меча на най-дълбоко състрадание. Франциск разбрал, че като приятел на Христос трябва да се преобрази в Разпнатия Исус с искрен плам на любов. Явлението изчезнало, но оставило в сърцето на монаха неугасим пожар. Чудни знаци запечатало обаче и върху тялото му. На крайниците му веднага се появили следи от пироните, точно както малко преди това ги видял в образа на Разпнатия. Ръцете и краката му били пробити в средата с пирони, чиито глави се виждали отгоре и на дланите, а върховете им се показвали от другата страна. Дясната страна била прободена сякаш от копие, а от зачервената рана с коричка често сълзяла кръв и багрела дрехата му. Мястото, на което по време на това събитие стоял Свети Фрациск било отбелязано от брат Лео с дървен кръст, а сега се намира в параклиса на стигматите, близо до олтара, и е обозначено със светлини и цветя.
През 1431 г. братята-францисканци на Ла Верна започнали да ходят с шествие от църквата до параклиса на стигматите всеки ден и всяка нощ. С изключение на една, за която разказва легендата. Била мразовита и снежна зимна нощ, навън имало виелица. Монасите решили да не излизат навън, защото пътеката била засипана със сняг. А на утрото открили в снега следи от лапите на различни животни, които водели към параклиса на стигматите. Животните провели шествието вместо тях. Братята били силно трогнати от любовта на животните към Христос и към Свети Франциск и за да не ги възпира вече лошото време, построили покрита и остъклена галерия от Киеза Маджоре до Киеза дела Стиммата. До днес францисканците правят процесия по този коридор всеки ден след обяд.
Несъмнено е било безкрайно трудно за светеца да се сбогува окончателно със святата Ла Верна, в чиято величествена и притихнала природа намерил така жадуваната самота и където за маса му служело едно парче камък, вградено сега в олтара на параклиса на Св.Мария-Магдалена, а за легло – голата полегата скала в една пещера. Там оставал и огромният дъб, на чиито клони се събирали птиците, за да го поздравяват, когато пристигал, букът с вдлъбнатината в дънера, пълна със светена вода, първата му килия в една малка каменна ниша, скалата, спасила го с прегръдката си от демона, който искал да го блъсне в пропастта.
Свети Франциск се сбогувал окончателно с Ла Верна на 30 септември 1224година, след като взел решение да замине за Порциункула в Асизи. Текстът, записан от брат Масео, който го придружавал в планината, се чете всяка година вечерта на 30 септември пред събраните монаси от манастира.
„Грешникът, брат Масео, недостоен слуга на Исус Христос, спътник на Свети Франциск от Асизи, Божи човек с голяма почит.
Мир и добро на всички братя и синове на големия баща на ордена Франциск, символа на Христос.
Големият баща на ордена реши да си вземе последно сбогом с тази свята планина на 30 септември 1224 г., на празника на Св.Йероним. Граф Орландо, граф на Киузи, му изпрати едно магаре, за да пътува с него, понеже не можеше да стъпва на краката си, тъй като бяха изранени и прободени от пироните.
Рано сутринта, както обикновено, той беше на литургията в църквата „Света Мария на ангелите“. След като повика всички ни в помещението за молитва, ни заръча на всички послушание: Всички да пребъдваме в любовта, да не изоставяме молитвата, да се грижим внимателно за това място, на което ден и нощ да отслужваме литургия. Освен това той ни повери цялата свята планина и предупреди всички свои братя, настоящи и бъдещи, да не допускат това място да бъде използвано за светски цели, а да бъде уважавано и почитано. Той обеща благословията си на всички, които ще живеят, ще се грижат за него и ще пазят светостта му. След това каза: „Да бъдат посрамени всички, които не почитат това място; с което могат да очакват заслуженото наказание от Бога.”
На мен той каза: „Брат Масео, знай, че желанието ми е на това място да пребивават най-добрите братя от моя орден, които имат страхопочитание пред Бога; настоятелите да полагат усилия да изпращат тук братя, които са сред най-добрите. Ах, ах, брат Масео, повече не мога да кажа.”
Той ни повика и ни притисна към сърцето си: брат Анджело, брат Силвестро, брат Илуминато и брат Масео, които да имаме специална грижа за мястото, където бе станало голямото чудо на получаването на раните. След това каза: „Сбогом, сбогом, сбогом, брат Масео!” Обърна се към брат Анджело и каза: „Сбогом, сбогом, сбогом, брат Анджело!”, същото каза и на брат Силвестро и на брат Илуминато. „Останете в мир, скъпи синове, Бог ви благославя, скъпи синове; сбогом! Разделям се с вас тялом, но ви оставям сърцето си. Тръгвам с брат Агнец Божи (т.е. брат Леоне) към Света Мария на ангелите (т.е. Порциункула). Тук няма да идвам повече. Тръгвам, сбогом, сбогом на всички! Сбогом, планина на ангелите! Сбогом, брате соколе; благодаря ти за вниманието ти към мен. Сбогом, Sasso spico (надвиснал камък)! Сбогом на теб, скала, приела ме в своята вдлъбнатина за присмех на демона, няма да се видим вече! Сбогом, Света Мария на Ангелите! Поверявам ти тези мои братя, Майко на вечното Слово.”
Докато нашият скъп баща говореше така, потоци от сълзи се лееха от очите ни, така че и той започна да плаче, когато тръгна. Взе сърцата ни със себе си и след сбогуването с един такъв баща останахме като сираци.
Аз, брат Масео, записах всичко това.”

Молитвата на Йоан-Павел ІІ към Свети Франциск от 17 септември 1993 г. при посещението му на Ла Верна:

„Свети Франциск,
белязан на Ла Верна с раните,
светът копнее за теб
като образ на Исус, Разпнатия.
Светът се нуждае от сърцето ти,
отворено за Бога и за хората,
нуждае се от босите ти и изранени нозе,
нуждае се от пробитите ти, молещи се ръце.
Светът копнее за твоя нежен,
но настойчив глас,
силен от Евангелието.
Помогни, Франциск, на хората днес
да познаят злото на греха
и да търсят очистване в покаянието.
Помогни им също да се освободят
от структурите на греха,
потискащи съвременното общество.
Събуди в съвестите на управниците
желание за мир между нациите и народите.
Влей в сърцата на младите
свежестта на живота,
която може да се противопостави
на разновидните култури на смъртта.
Сподели, Франциск, с наранените от всяко зло
радостта да могат да прощават.
На всички разпнати от страдание, от глад или от война
отвори отново портите на надеждата.
Амин.

Подбор и превод: catholic-news.bg

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар