Папата пред „Avvenire“ относно апела на кардиналите за разяснение: Някои не го разбират. Dubia-петте съмнения на кардиналите
Папа Франциск отхвърля обвинението за неяснота в отношението към разведените с втори брак. В интервю за миланския католически вестник „Avvenire“ от петък той заявява очевидно с оглед на отправения към него апел за разяснение от няколко кардинали: „Някои – мислейки за някои възражения на „Amoris laetitia“ – продължават да не го разбират.“ Няма само бяло и черно, трябва „да се разграничава в потока на живота“. „Това ни каза Вторият Ватикански Събор (1962-1965).“ Вероятно е необходимо още време, докато това дойде навсякъде: „Историците казват, че за един Събор трябва столетие, за да се абсорбира истински от Църквата… Ние сме на половината.“
С догматичната конституция за Църквата „Lumen gentium“ Църквата отново се обръща към Евангелието като свой източник. Папата казва: „Това измества оста на християнското разбиране от един явен легализъм, който би могъл да бъде идеологически, към Личността на Бог, Който стана милосърдие във въплъщението на Сина.“
Вниманието на обществеността е привлечено особено върху въпроса дали разведени с нов брак могат да бъдат допускани при определени обстоятелства до приемане на Причастие. Досега това е било възможно, само ако в новия граждански брак те живеят във въздържание. От месеци оживено се дискутира дали с „Amoris laetitia“ Папата е смекчил или не това правило.
Самият Франциск не е отговорил досега на запитванията с „Да“ или „Не“. Въпреки това, той защитава косвено приемането на тайнството от разведени с нов брак в отделни случаи, същевременно обаче отхвърля прекалено либералната практика. На аржентинските епископи писа ориентировъчно, че нямало „други интерпретации“.
Кардиналите Майснер, Брандмюлер, Кафара и Бърк приложиха към молбата си за разясняване на въпроса, адресирана до Папата, пет съмнения (Dubia):
1. Повдига се въпросът дали от това, което се казва в „Amoris laetitia“ № 300-305, сега е станало възможно да се даде на дадено лице опрощение в тайнството Покаяние и така то да бъде допуснато до Причастие, което въпреки че е обвързано с валиден брачен съюз, „more uxorio“ („на семейни начала“ – бел.пр.) съжителства с друго лице – дори ако не са изпълнени условията, дефинирани във „Familiaris consortio“ (Nr. 84) и след това потвърдени в „Reconciliatio et paenitentia“ (Nr. 34) и „Sacramentum caritatis“ (Nr. 29). Може ли изразът „в определени случаи“ в забележка 351 (към №305) от Апостолическото писмо „Amoris laetitia“ да се прилага за разведени с нова връзка, които продължават да живеят заедно „more uxorio“?
2. Дали според постсинодалното апостолическо насърчение „Amoris laetitia“ (срв. № 304) е все още валидно основаващото се на Светото Писание и традицията на Църквата учение на енцикликата „Veritatis Splendor“ (Nr. 79) на Йоан Павел ІІ за съществуването на абсолютни морални норми, които важат без изключение и забраняват по себе си лоши действия?
3.Според „Amoris laetitia“ № 301 може ли все още да се каже, че лице, което живее обичайно в противоречие с някоя заповед от Божия закон – като например тази, която забранява прелюбодеянието (срв. Мт 19,3-9), се намира в обективна ситуация на постояяянен тежък грях (срв. Папски съвет за законодателните текстове, декларация от 24 юни 2000)?
4. Трябва ли според изявленията на „Amoris laetitia“ (№302) за „обстоятелствата, намаляващи моралната отговорност“ да се счита все още валидно основаващото се на Светото Писание и традицията на Църквата учение на енцикликата „Veritatis Splendor“ (№81) на свети Йоан Павел ІІ, съгласно което „обстоятелствата или намеренията не могат да превръщат един вече неморален поради неговия обект акт в субективно морален или като избор приемлив акт“?
5. Трябва ли според „Amoris laetitia“ (№ 303) да продължава да се счита за валидно почиващото на Светото Писание и традицията на Църквата учение на енцикликата „Veritatis Splendor“ (№ 56) на свети Йоан Павел ІІ, което изключва творческата интерпретация на ролята на съвестта и потвърждава, че съвестта никога не е упълномощена да легитимира изключения от абсолютните морални норми, забраняващи действия, които сами по себе си са лоши поради своята цел?
(kath.net
katholisches.invo
avvenire.it)
Новини: Коментари












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар