Кардинал Бърк: „В Традицията на Църквата има практика за коригиране на Римския първосвещеник“
„А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане“ (св. Павел, Послание до галатяни, 2, 11)
Папските правомощия не са абсолютни – точно обратното: най-важният и най-скоро проведен модерен Вселенски събор по догматичните въпроси, Първия Ватикански събор, дава ясно да се разбере, че „Светият Дух е обещан на наследниците на Петър, но не за да могат по Негово откровение да учат на някакво ново учение, а за да могат с Негова помощ духовно да пазят и вярно да излагат откровението или depositum на вярата, предадена от апостолите“ (Първи Ватикански събор, „Pastor Aeternus“).
Четиримата кардинали, които с имената си публикуваха петте въпроса (dubia) по повод очевидни грешки относно брака и съжителствата, присъстващи в Апостолическото насърчение „Amoris Laetitia“, всъщност следват една стандартна процедура. Ако Папата (не поради лични чувства) отказва да отговори, в такъв случай той не успява да се издигне до нивото на своето задължение да утвърждава своите братя в апостолската вяра. Това има съответни последици. Интервюто, дадено от кардинал Реймънд Бърк за National Catholic Register (кардинал Бърк е един от четиримата кардинали – б. ред.), дава яснота какви биха могли да са тези последици. Може би най-важната част от това интервю е следната:
Въпрос: Някой може да каже, че сте само четирима кардинали, сред които Вие самият сте единственият, който не е пенсиониран, и че това не е много представителна група за цялата Църква. В този случай биха могли да ви попитат защо да трябва папата да ви слуша и да ви отговаря?
Кардинал Бърк: Вижте, проблемът не е в броя кардинали. Проблемът е в истината. По време на съдебния процес срещу св. Томас Мор някой му казал, че повечето английски епископи вече са приели кралската заповед, той обаче отговорил, че това може и да е вярно, само че светците в небето не са я приели. Това е смисълът тук. Би ми се искало да мисля, че въпреки че други кардинали не са подписали това писмо, те биха споделили същите опасения. Но не това е нещото, което ме притеснява. Дори да бяхме само един, двама или трима, ако въпросът опира до това кое е истинно и кое е съществено за спасението на душите, тогава това нещо трябва да се каже.
Въпрос: Какво ще се случи, ако Светият отец не отговори на този ваш акт на справедливост и милосърдие, и откаже да внесе онази яснота в учението на Църквата, на която Вие се надявате?
Кардинал Бърк: В такъв случай ще трябва да се справим с тази ситуация. В Традицията на Църквата има практика за коригиране на Римския първосвещеник. Това е нещо, което, разбира се, се е случвало доста рядко. Но ако няма отговор на тези въпроси, тогава аз бих казал, че става дума за необходимост от официален акт на корекция на сериозна грешка.
Въпрос: При конфликт между църковната власт и свещената Традиция на Църквата, кое от двете е задължително за вярващия и кой има властта да определя това?
Кардинал Бърк: Традицията е задължителна. Църковната власт съществува само в служба на Традицията. Сещам се за онзи текст от св. Павел до галатяните, 1:8, че дори „Ангел от небето да ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде“.
Въпрос: Ако учението на един папа е дълбоко погрешно или е ерес, коя юридическа власт може да обяви това и какви биха могли да бъдат последиците?
Кардинал Бърк: Във всички случаи това е задължение на кардиналите и епископите, и това исторически се е случвало – да дадат ясно да се разбере, че един папа учи погрешно и да поискат от него да се коригира.
Автор и източник: Rorate Caeli
Превод от английски: www.catholic-news.bg
Новини: Коментари












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар