Епископ Шнайдер защитава енергично четиримата кардинали, настояващи за яснота във връзка с „Amoris laetitia“
Епископ Атаназиус Шнайдер (архиепископия Астана, Казахстан) пише в „Rorate caeli“: „Необичайните груби и нетолерантни реакции на някои епископи и кардинали по отношение на спокойната и разумна молба на четиримата кардинали Йоахим Майснер, Валтер Брандмюлер, Ремънд Бърк и Карло Кафара предизвикват голямо учудване. Сред тези нетолерантни реакции могат да бъдат прочетени такива, като например: Четиримата кардинали били глупави, наивни, схизматици, еретици, били сравними дори с арианските еретици.“ Той вероятно намеква за бурното изявление на епископ Франгискос Папаманолис, който обвини четиримата кардинали в ерес и настоя за отстраняването им от кардиналската колегия. Според него те не зачитали учителния авторитет на Папата и рискували разкол. От писмото на Шнайдер се разбира, че зад кулисите може да има и други бурни реакции на кардинали и епископи.
Шнайдер обяснява, че „нетолерантните реакции на някои епископи и кардинали“ са учудващи и поради това, че самият Папа Франциск „често призовава за откровен и смел диалог между всички членове на църквата във всички области, засягащи духовното благо на душите“. Това съвпада и с принципите на диалога, както и с приемането на легитимно множество мнения, насърчавани също от изявленията на Втория Ватикански Събор.
В „Amoris laetitia“ Папата говори за необходимостта „да продължат да се задълбочават непринудено някои доктринални, морални, духовни и пастирски въпроси. Размислите на пастирите и богословите, когато те са верни на църквата, честни, реалистични и креативни, ще ни помогнат за по-голяма яснота“. Шнайдер напомня, че „освен това отношенията на всички нива вътре в Църквата трябва да са освободени от атмосфера на страх и сплашване, както Папа Франциск е призовавал многократно в много свои изявления.“
Епископ Шнайдер посочва, че „по въпрос, отнасящ се едновременно до истината и светостта на трите тайнства Брак, Покаяние и Евхаристия“ четиримата кардинали са изпълнили „само основното си задължение като епископи и кардинали, състоящо се в активно участие в сигурното опазване и интерпретиране на откровението, предадено от апостолите. Именно Втори Ватикански Събор напомня на всички членове на епископската колегия като законни наследници на апостолите за задължението им да се грижат за цялата Църква. Всички епископи трябва следователно да насърчават единството на вярата и съвместната дисциплина на цялата Църква.
„Но такива нетърпящи възражение, безмилостни присъди“ към четиримата кардинали „показват не само нетолерантност, нетърпимост към диалог и необsсним гняв, но откриват и капитулация пред невъзможността да се казва истината, капитулация пред релативизма в учението и практиката, във вярата и живота. Спомената по-горе духовническа реакция към пророческия глас на четиримата кардинали излага на показ безусловна безпомощност пред лицето на истината“. Такава груба реакция цели единствено да накара да млъкне гласа на истината, който дразни и тормози привидно спокойната мъглява неяснота на тези критици.“
Шнайдер пише, че такива негативни реакции на публичното изявление на четиримата кардинали обаче напомня „за общото доктринално объркване по време на арианската криза през ІV век“ и атакува обвинението на епископ Папаманоли. Днес епископи, които „предано и свято“ изпълняват задължението си в „тълкуването на божественото откровение“ „не са вече заточавани“ като епископите на Никея по време на арианската криза. Но има други „стратегии да бъдат накарани да млъкнат и да бъдат оклеветени“.
„С пророческия си глас, молещ за яснота в учението и пасторала“ четиримата кардинали имат огромна заслуга „пред съвестта си, пред историята и пред многобройните обикновени вярващи в наши дни, които са избутвани в периферията на Църквата заради предаността си към Христовото учение за неразтрогваемостта на брака“. Четиримата кардинали имат голяма заслуга особено в „очите на Христос“, „за смелия им глас техните имена ще светят ярко в деня на Страшния съд. Защото те са послушали гласа на съвестта си и са си спомнили думите на св. Павел: „Защото ние сме силни не против истината, а за истината (2 Кор. 13,8).“ Шнайдер пише, че за разлика от тях „духовните критици на назованите четирима кардинали сигурно няма лесно да намерят отговор, за да оправдаят грубите си атаки срещу така справедливото, ценно и похвално дело на тези четирима членове на святата кардиналска колегия“.
(по kath.net)
Новини: Коментари












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар