Папа Франциск: „Да приемем Господ като чакан и добре приет гост!“ (пълен текст)

28 ноември 2016, 10:49

„Ангел Господен“, 27 ноември 2016 г., Първа Адвентна неделя
(площад „Св. Петър“, Рим)

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Днес в Църквата започва нова литургична година, което ще рече – нов път на вярата за Божия народ. И както винаги, започваме с Адвента. Страницата от Евангелието (вж. Мт 24, 37-44) ни въвежда в една от най-забележителните теми на Адвентното време – посещението на Господ при човечеството. Първото посещение, както всички знаем, стана с Въплъщението, с раждането на Исус във витлеемската пещера; второто посещение се случва в настоящето – Господ ни посещава непрекъснато, всеки ден, Той върви рамо до рамо с нас и представлява едно утешаващо присъствие; накрая, ще има и едно трето, последно посещение, което изповядваме всеки път, когато казваме Веруюто: „И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите“. Днес Господ ни говори за това Свое последно посещение, което ще се случи в края на времената, и ни казва къде ще приключи нашето пътуване.

Божието Слово разкрива контраста между нормалното протичане на нещата, всекидневната рутина, и внезапното идване на Господ. Исус казва: „Както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докато дойде потопът и изтреби всички“ (ст. 38-39). Така казва Исус. Винаги ни подтиква да мислим за часовете, предшестващи някое голямо бедствие: всички са спокойни, всеки си върши обичайните неща, без да си дава сметка, че животът му е на път да се обърне с главата надолу. Разбира се, Евангелието не иска да ни плаши, а да отвори хоризонта ни към едно друго измерение, по-голямо, което, от една страна, надхвърля нещата от всекидневието, но в същото време ги прави скъпи, решаващи. Отношенията с Бог, Който идва да ни посети, придава на всеки жест, на всяко нещо една различна светлина, едно уплътняване, една символична стойност.

В тази светлина виждаме и един призив към трезвено отношение – да не бъдем доминирани от нещата от този свят, от материалните реалности, а по-скоро да ги управляваме. Точно обратното, ако се оставим да бъдем водени и обзети от тях, ние няма да сме в състояние да проумеем, че има нещо много по-важно – нашата крайна среща с Господ. А точно това е важното – онази, точно онази среща. И всекидневните неща трябва да имат този хоризонт, трябва да бъдат насочени към този хоризонт, към онази среща с Господ, Който идва за нас. В онзи момент, както казва Евангелието, „двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят“ (ст. 40). Това е призив за будуване, защото, доколкото не знаем кога ще дойде Той, трябва винаги да сме готови да тръгнем.

През това време на Адвента сме призовани да разширим хоризонта на нашето сърце, да се оставим да бъдем изненадани от живота, който всекидневно се представя със своите новости. Да направим така, че да не зависим от собствените си представи за сигурност, от предварително начертаните си схеми, защото Господ в такъв час, в какъвто не сме си представяли. Идва, за да ни въведе в едно по-хубаво и по-голямо измерение.

Божията Майка, Царица на Адвента, да ни помага да не се мислим за собственици на живота си и да не се съпротивляваме, когато Господ идва, за да го промени, но да бъдем готови да се оставим да бъдем посетени от Него – очакван и добре приет гост, въпреки че може да наруши плановете ни.

Източник: © www.vatican.va
Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар