Catholic-news

Проповед на отец Збигниев Тенча OFM Cap, енорийски свещеник в катедрала „Св.Йосиф“, София, за XXIV обикновена неделя С:

Когато Исус е започвал публичната дейност, Йоан Кръстител е казал за Него: „Ето Агнецът Божи, Който взима върху Си греха на света“ (Иоан. 1: 29). Исус е унищожил греха. Той е личността, която най-радикално и най-консеквентно атакува греха на света, чупи неговата мощ и освобождава хората от неволя, но едновременно Исус е много кротък и милостив към човека, който попада в грях. Той бил толкова добър към нещастните хора, попаднали в грях, че бил наричан „приятел на митари и грешници“ (Лук. 7: 34). Днешното Евангелие ни разказва за Божията доброта и любов към всички, а особено към грешниците, защото Бог обича всички и на всички дава шанс да променят живота си, както ни е показал Исус.
Учените в Светото писание и фарисеите се възмущават от постъпките на Исус. За тях бил важен един от законите на равините за религиозния живот: че на честен човек е забранено да има връзки с безбожника. А Исус не само че не избягва компанията на грешниците, а също яде с тях, което означава връзка на приятелство, защитава ги, умее да намери в тях добро, прощава им греховете и им обещава вечен живот! И така фарисеите правят извод, че Исус „не е от Бога“ (Иоан. 9: 16). Обвиняват Го, че не върши волята Божия. Но Той им доказва точно обратното: Бог търси грешника, желае това и постоянно го прави.
В днешното Евангелие чухме три притчи. Във всичките грешникът е представен не като бунтовник срещу Бога, не като някой избиращ съзнателно зло вместо добро, а по-скоро е човек, който се е изгубил. Да съгрешим – това в очите на Бога е да загубим пътя, да се изгубим, да изоставим домът, да умираме. Това е по-скоро някакво голямо нещастие, загуба и щета отколкото престъплението.
Най-много от това нещастие, страда собственикът на изгубеното нещо. Във всичките три притчи собственикът е Бог. Чрез човешкия грях Бог губи нещо, което е Негово, което притежава; Той констатира загуба на някой, който е обичал и уважавал. Как реагира Бог на отдалечаването на човека далеч от Него? Да видим притчите: пастирът съжалява овца, която се е загубила; жената не подценява загубата на една монета; бащата не спира да мисли за сина си, който е напуснал дома. Бог не реагира с гняв, възмущение и не желае да наказва. Господ Бог е загрижен за грешника, а това означава, че го обича. Любовта води към необикновени действия, които ни учудват. Защото ето, пастирът оставя без надзор цялото стадо и тръгва да търси една глупава загубена овца, която е избягала от кошарата. Жената преобръща с краката на горе цялата къща, за да намери една монета, въпреки че й остават още девет. Бащата всеки ден излиза от къщи на пътя, очаквайки връщането на сина си, въпреки че никой не му гарантира, че синът ще се върне. Той търси – от обич.
Постъпките на Бога са различни от нашите, защото ние често отхвърляме всички, които са ни предали, измамили, излъгали, напуснали. За такива хора няма вече място в нашите сърца и в домовете ни. Колко пъти казваме в сърцето си: „Заслужава си да му се случи така!“, щом видим нещастието на някой грешник или на нашия враг. Но Бог ни обича с вярна любов, която има мощ да лекува нашите разклатени сърца. Тя ще съумее да ни превърне от роба в сина, от наемника в наследника.