Catholic-news

Смъртта на Фидел Кастро предизвика в световен мащаб широко медийно отразяване. Водещи ежедневници побързаха да оценяват достойнствата му, докато престъпленията му бяха премълчавани: политически убийства, арести и присъди на действителни или предполагаеми противници и депортации в името на комунистическата идеология. Според „Freedom House“ в резултата на комунистическите чистки от 1959 г. са загинали 15 000 души.
При разпространяването на съобщението за смъртта на Кастро във Флорида, САЩ, настава весело празнуване. Там живеят много кубински изганици, избягали от комунистическия режим. По главната улица на Little Havanna в Маями изгнаници и дисиденти празнуват смъртта на диктатора със знамена и автоколона.
Сред кубинските изгнаници е и известният актьор Анди Гарсия, който е роден в Хавана през 1956 г., но от много години е гражданин на САЩ. В интервю за „Corriere della Sera“ той отговори на въпроса какво е за него Фидел Кастро:
„Диктатор! Не революционна икона. Бях петгодишен, когато баща ми реши – както стотици кубински изгнаници – да отиде в Маями. В продължение на години бях уплашен и страдах от това да виждам на много тениски образа на Кастро като „спасител“, докато в действителност той унищожи икономиката на странато ми. В продължение на много години носех в себе си болката от изганнието на моето семейство. Това беше негова вина, и повтарям, винаги съм го смятал за лош лидер (…). Кастро беше заслепен от идеите си и никакъв исторически ревизионизъм не би могъл да промени мнението ми за него.“
Съвсем различно, в тона на политическата коректност, звучат реакциите на редица международни лидери.
Руският президент Владимир Путин изрича хвалебствени думи за Кастро. Той описва червения диктатор като „пример за много страни“:
„Свободна и независима Куба, която той и неговите съюзници построиха, стана влиятелен член на международната общност. Фидел Кастро беше искрен и надежден приятел на Русия.“
Пекин също намери думи на похвала и признание за покойния диктатор. Държавният и партиен ръководител Си Дзинпин каза за „другаря“ Кастро:
„Китайският народ загуби един добър и искрен приятел. Другарят Кастро ще живее вечно.“
Показателни са реакциите на противоположната страна. Президентът на САЩ Барак Обама, който предизвести размразяване на отношенията между Хавана и Вашингтон, се ограничи с неутралното становище, че историята ще съди Кастро: „Ние подаваме на кубинския народ ръката на приятелството… Историята ще отсъди огромното влияние на тази необикновена фигура върху народа му и света около него.“
Съвсем различно е изявлението на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който в прав текст каза какво мисли за „Rivolucionario“:
„Днес светът отбелязва смъртта на един брутален диктатор, който потискаше народа си почти шест десетилетия. Докато Куба остава тоталитарен остров, надеждата ми е, че днешният ден е дистанцирането му от твърде дълго понасяния ужас и подтик за едно бъдеще, в което чудесният кубински народ най-после ще живее в свободата, която заслужава.“
Своите съоблезнования във връзка със смъртта на Фидел Кастро изрази и Папа Франциск в телеграма до Раул Кастро, по-младия брат на Фидел, който е президент на Куба от 2008 година:
„Получавайки тъжната новина за смъртта на Вашия скъп брат, почитаемия господин Фидел Алехандро Кастро Руис, бивш председател на държавния съвет и на правителството на Република Куба, поднасям на Ваше Превъзходителство и на всички останали членове на семейството на починалия достопочитаем моето чувство на болка, както и на правителството и на народа на тази обична нация.“
За да се добие представа до каква степен драматична е била действителността в Куба през изминалите 60 години, е достатъчно да се прочете книгата на кубинския дисидент и дългогодишен политически затворник Армандо Валадарес „Contra Toda Esperanza“ (Срещу всяка надежда), който е изпитал политиката на Кастро на свой гръб и подробно описва прекараните от него 22 години в затворите и концлагерите на Кастро, където е бил жестоко измъчван. Осем години е бил принуден да живее в единична килия съвсем гол и без светлина. Когато през юни е награден с „Canterbury Medal 2016“ за смелостта си при защитаването на религиозната свобода, той казва при връчване на отличието:
„Приемам наградата в името на хилядите кубинци, които използваха последния си дъх, за да изповядат своята религиозна свобода и да извикат преди екзекуцията: „Viva Cristo Rey!“ „Да живее Христос Цар!“

(Източник: katholisches.info)