Catholic-news

Духовни упражнения в рамките на „Католическа дейност“ се проведоха на 12 септември в манастира на отците Конвентуалци в гр. Раковски. Ръководител бе Генералният викарий монс. Стефан Манолов и в тях взеха участие верни от Софийско-Пловдивската епархия. Програмата започна с встъпителна молитва и Света Литургия, предстоятелствана от монс. Манолов. С отец Стефан съслужиха отец Евгени Ружански и отец Ярослав Барткиевич.
Първата беседа през духовния ден бе озаглавена: „Марта и Мария в днешния свят”. Темата постави твърде интересни въпроси, касаещи съчетаването на нормалния живот в света и всеки един апостолат с дълбокия и автентичен духовен живот или възможността животът на човека, живеещ и служещ в света, да бъде и духовен живот. Изтъкнато бе, че почти от началото на съществуването на Църквата християните са решавали проблема как да съчетаят молитвения живот с изискванията на всекидневния труд и междучовешките взаимоотношения; образно казано: как да съчетаят в своя живот Марта и Мария. Лекторът каза още, че християнската духовност трябва да бъде духовност, ориентирана към света, който Бог обича. Вярващите са призвани да живеят в единство с хората от тяхното време, като се стремят да вникнат съвършено в техния начин на мислене и на чувстване. Също и свещениците трябва да бъдат посред света, за да изпълнят делото, за което Господ ги е призовал. Тъй че светът е място за среща с Бога и подходящо средство за вкусване на сътворителната и изкупителната любов на Бога. Решението не е в това да избягаме от света, но да се научим да живеем в него. Християните са изпратени в света, принадлежат му и са част от него. Но се изисква от тях във всичко, което вършат и каквото са, да бъдат християни. Монс. Манолов говори и за изкушенията в света. Посочено бе, че християните през всички времена са имали своите подводни камъни, но във всичко това са разчитали на Божията помощ. На тази помощ можем да разчитаме и ние днес.
Темата за молитвата бе застъпена във втората беседа под названието: „Господи, научи ни да се молим”. В хода на изложението си Генералният викарий разгледа същността и необходимостта на молитвата, време и място, форма на молитвата. „Ако искаме да подражаваме на Христа, нашата молитва трябва да бъде преди всичко искрен разговор с Бога. По време на този разговор ние въздигаме своята мисъл и своето сърце към Бога, очаквайки Той да ни разкрие своята воля, която да обикнем и изпълним“ – каза отец Стефан и продължи, подчертавайки, че добрата молитва е тази, която въздига човешкото сърце към Бога и че да се молиш означава преди всичко да бъдеш добър, да искаш добро и да правиш добро. Посочено бе и, че молитвата не може да бъде ограничена само на конкретни моменти и места, защото Бог е навред – Той ни вижда и ни чува навсякъде. По отношение на молитвата на прошение и молитвата на застъпничеството, бе казано, че молитвата на прошението иска да включи в нашето усилие за успех и благосъстояние Бога, който да разреши нашите земни и телесни нужди. Тя трябва да има три отправни точки: познанието на Бога, изпълнението на Божията вола и опрощението на греховете. В молитвата трябва да благодарим за всичко, което Бог ни дарява. За молитвата за застъпничеството отец Стефан каза, че да се застъпваш означава да имаш сериозно отношение към Бога и към човеците. Да се застъпваш означава да се съединиш във вярата и в любовта с Христа, който постоянно се застъпва за нас и за света. Молитвата е тази, която умее да съчетае съзерцателния живот с дейния живот. Това вътрешно единство може да бъде осъществено само чрез живата връзка с личността на Христа. За това се молим чрез Христа и с Христа и в Христа.
На последната си беседа монс. Манолов бе дал заглавието: „Господи, научи ни да живеем”. В хода на изложението си той посочи, че най-напред трябва да се научим да се молим и да бъдем послушни на словата на Христа, след което да сме способни да сътрудничим с Него в средата, в която Той самият ни е поставил. Животът за Бога трябва да бъде живот според Бога и с Божията помощ. Докато се научим да живеем така, ще трябва често пъти да се борим със своята егоцентричност и самонадеяност. Животът за Бога и участието в Божествените дела не може да се осъществи без редовна лична молитва и без слушането на Божието слово. Казано бе също така и че не трябва да се подаваме на това, което е несъвместимо с живота според Евангелието. Във всичко трябва да бъдем последователни и взискателни към себе си. Най-важно е оставим Бог да влезе в нашия живот и да ни говори, след което да се ръководим от това, което сме чули от Него. Решаваща е вярата, която се проявява чрез неделима любов към Бога и ближния. След всяка от беседите имаше възможност за лично размишление, по-късно участниците споделиха и своите мисли в работа по групи. Последва обожаване на Светото причастие и след заключителната молива духовният ден завърши.

Жана Стоева (Радио Ватикана)