Catholic-news

„Ангел Господен“,11 декември 2016 г.,
Трета Адвентна неделя – Gaudete
(площад „Св. Петър“, Рим)

„Днес празнуваме третата неделя на Адвента, белязана от призива на св. Павел: „Радвайте се винаги в Господ, и пак ви казвам: радвайте се. Господ е близо“ (Фил 4, 4-5). Радостта, към която ни призовава апостолът, не е някаква повърхностна радост, не е просто някаква емоция, та дори не е и онази радост, която изпитваме в светския всекидневен живот. Не, той не ни призовава към такава радост, а към истинска радост, чийто вкус сме призвани да преоткрием отново за себе си: вкуса на истинската радост. Тази радост ни обхваща до самите дълбини на нашето съществуване, във времето, в което очакваме Исус – Исус, Който вече дойде, за да донесе спасение на света, обещания Месия, роден във Витлеем от Дева Мария. Литургията на Словото ни дава подходящата рамка, за да можем да разберем тази радост и да я преживяваме. Исайя ни говори за пустинята, за сухата земя, за степта (срв. Ис 35, 1); пророкът вижда слаби ръце, треперещи колена, плахи души, слепи, глухи и неми (срв. Ис 35, 3-6). Това е една картина на безутешност, образ на неизбежната съдба на онези, които решават, че могат да живеят без Бог.
Накрая обаче спасението е обявено: „Не се страхувайте! – казва пророкът. – Ето Бог ваш […] Той идва и ще ви спаси“ (срв. Ис 35, 4). И изведнъж всичко се променя: пустинята разцъфва, утеха и радост изпълват сърцата (срв. Ис 35, 5-6). Тези събития, обявени от Исайя като знаци на вече присъстващото в света спасение, намират своето осъществяване в Исус. Самият Той, в отговор на пратениците на Иван Кръстител, го потвърждава. Какво казва Исус на тези пратеници? „Слепи проглеждат, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи започват да чуват, мъртви възкръсват“ (Мт 11, 5). Това не са думи, а факти, които показват, че спасението, донесено от Исус, обхваща цялото човечество и го възражда. Бог влезе в историята, за да ни освободи от робството на греха. Той остана да живее сред нас, за да сподели с нас нашия живот, за да излекува раните ни, за да ги превърже и да ни дари нов живот. Радостта е плод на спасителното действие и любовта на Бог.
Ние също сме поканени да бъдем обзети от това чувство на ликуване, от тази радост… Но християнинът, който не познава тази радост, е лишен от нещо важно, или направо не е християнин! Тази радост в сърцето, тази радост, която е вътре в нас, ни води напред и ни дава смелост. Господ идва, Той идва в нашия живот като освободител, идва да ни освободи от всяка проява на вътрешно и външно робство. Именно Той ни показва пътя на верността, търпението и настойчивостта, за да може нашата радост от Неговото идване да бъде пълна. Тържеството Рождество Христово е вече близо, и знаците за неговото приближаване са видими по нашите улици и в домовете ни. Тук, на площада, също бе поставена рождествената пещера, заедно с елхата. Тези външни знаци ни приканват да приемем Господ, Който винаги идва и тропа на вратата ни, тропа на сърцето ни, за да бъде заедно с нас. Тези знаци са призив към нас да разпознаем стъпките на Господ в стъпките на онези наши братя, които вървят до нас, особено най-слабите и нуждаещите се.
Днес сме призвани да се радваме на скорошното идване на нашия Спасител. Призвани сме да споделим тази своя радост с другите хора, като даваме утеха и надежда на бедните, болните, самотните и нещастни хора. Нека Дева Мария, «слугинята Господня», ни помага да се вслушаме в гласа на Бог в молитвата и да Му служим милосърдно в братята, за да бъдем готови да посрещнем Рождество Христово със сърца, разположени да приемат Исус“.

Превод: © www.catholic-news.bg