Catholic-news

В интервю за kath.net кардинал Паул Йозеф Кордес (бивш председател на Папския съвет “Cor Unum“) каза, че не би нарекъл „нормални“ сблъсъците в Църквата. „Но изяснителните дискусии, напреженията, също болезнените конфликти са част от историята на Църквата. Имаме Първия Събор от Никея (325 г.). Той реагира срещу заблудата на Арий, който отричаше, че Исус Христос е единосъщ с Отца. Преди Събора еретикът бе довел почти цялата Църква на своя страна, така че историци казват: „Християнството се събуди и не вярваше вече в божествеността на Христос.“ Объркване и смут в повечето епархии. Един борец за божествеността на Исус, свети Атанасий, епископ на Александрия (+373 г.), премина през двадесет прокуждания, където бил заточван. Това не са били ваканционни пътувания!
Или времето на ренесансовите папи от ХV-ХVІ в., за които телевизията така обича да ни натяква. Светският инстинкт за власт, непотизмът (раздаване на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини) и симонията (раздаване на служби чрез подкупи) във върховете на Църквата правят от Исусовата притча за Добрия пастир тъжен фарс.
Или спомнете си в наши дни за вълната от агресия срещу свети Йоан Павел ІІ. „Кьолнската декларация“ от 1989 г., подписана от немски професори, обвиняваше папата наред с други неща в „абсолютистки маниери“ и бе разпространена между университетските преподаватели от цял свят.
При това трепери душата на много вярващи.“
Относно спора в Църквата за случая на разведените със следващ брак, за възможностите да им се помогне и за така наречените „dubia“ на четиримата кардинали Кордес казва:
„От първите дни на Църквата богословите и пастирите се мъчат доказуемо да намерят начин за получаване на тайнствата на помирението и причастяването за мъже и жени в канонично нередовни ситуации.
А сам Господ забрани всяка повторна женитба – както учи Евангелието на Матей (гл.19).
Още при бележития богослов Ориген (+224) или църковния отец Василий Велики (+379) има препратки към проблема, без обаче да бъде дадена възможност. По същия начин и от старите британско-ирландски и англосаксонско-франконски покаятелни книги става ясно, че бракът е неразрушим. След това идват решенията на Тридентския събор (1545-63). Проблемът е повдигнат отново на Втори Ваткикански Събор и на 29.9.1965 г. е представен в драматичната реч на арх. Елиас Зогби. В крайна сметка Синодът на епископите „За семейството“ от 1980 г. и св. Йоан Павел ІІ с болка споменаха тези, които поради греховното си съжителство с партньор не могат да бъдат допускани до споменатите тайнства. Никой не виждаше възможност.
И сега изведнъж бе открито доктринално решение! Неговото признаване се появява в бележка под линията на постсинодалната апостолическа екзортация „Amoris laetitia“ с аргумента, че при определени обстоятелства получаването на тайнството можело да бъде от помощ при такива християни за израстването във вярата и любовта. Богословската обосновка на такава отстъпка не е наложителна. Нейната формална задължителност (бележка под линията) със сигурност няма ранга на догма.
Четирима кардинали помолиха делово за премахване на съмненията в текста. Получиха неадекватен протест. Не мога да разбера това възмущение; имах също съмнения, че мотивацията на възмутените е насочена към намирането на истината.
Трагедия обаче е фактът, че поради липсващото разяснение и свързаното с него обществено вълнение генералните въпроси за успеха на тайнството брак продължават да бъдат изоставяни.
За целия процес едва ли може да се вземе по-добро становище от префекта на Конгрегацията за вярата, немския кардинал Мюлер: Писмото не бива да се тълкува така, сякаш предишните изявления на учителната власт и на папите са невалидни.“

(със съкращения)