Catholic-news

Материалите за беатификацията на кардинал Йожеф Миндсенти (1892-1975) са били предадени във ватиканската Конгрегация за светците на 2 декември т. г. Съобщението е на I. Media.
През живота си унгарският духовник е бил подлаган на множество преследвания заради позициите си срещу фашизма и комунизма.

Йожеф Миндсенти се ражда през 1892 г. в село Чехиминдсент, в семейството на незаможни християни. При раждането си получава фамилията Пехм, но през 1941 г. я сменя на Миндсенти – в чест на родното си село.
През 1915 г. Йожеф Пехм е ръкоположен за свещеник, а четири години по-късно, когато на власт в Унгария идват комунистите, водени от Бела Куна, е хвърлен в затвора. След като комунистите биват прогонени от властта и начело на държавата застава адмирал Миклош Хорти, младият свещеник излиза на свобода и служи в енория в град Залаегерсег.
През пролетта на 1944 г. Миндсенти става епископ на Веспрем, а през есента на същата година излиза с публичен призив срещу правителството на Ференц Салаши. По тази причина отново е хвърлен в затвора. Освободен е след края на войната през 1945 г.
През септември 1945 г. Папа Пий XII номинира епископ Миндсенти за архиепископ на Естергом и примас на Унгария, а половин година по-късно го удостоява с кардиналско достойнство.
След идването на власт на комунистите кардинал Миндсенти активно защитава Църквата в Унгария от гоненията, на които е подложена от новата власт. На 23 май 1948 г. той обнародва публичен протест срещу национализацията на католическите училища.
Активната дейност на кардинала предизвиква ненавистта на партийните апаратчици. По тази причина, на 26 декември 1948 г., един ден след Рождество Христово, той е арестуван отново. В продължение на 39 дни кардиналът е подложен на жестоки мъчения, и в края на краищата подписва признателни показания. През февруари 1949 г. се провежда изфабрикуван процес, в рамките на който е признат за виновен по обвинение в държавна измяна и шпионаж, и е осъден на доживотен затвор. В отговор на това Папа Пий XII отлъчва от Католическата Църква всички лица, които по един или друг начин са били причастни към измисления процес срещу примаса на Унгария.
След началото на Унгарската революция от 1956 г. правителството на Имре Надя освобождава кардинала от затвора. На 3 ноември същата година Миндсенти прави радиообръщение, в което призовава Унгария към неутралитет и свобода на съвестта. След потушаването на революцията от страна на съветските окупационни войски Миндсенти отправя искане за политическо убежище в американското посолство в Будапеща. В сградата на посолството кардиналът прекарва повече от 15 години, прекарвайки голяма част от времето в молитва и безмълвие.
През 1971 г., благодарение на дипломатическите усилия на бл. Папа Павел VI (в рамките на които той снема отлъчването, наложено от Пий XII през 1949 г.), на Миндсенти му е позволено да напусне сградата на американското посолство и да отиде във Виена. През 1974 г. той обявява оттеглянето си като архиепископ на Естергом и примас на Унгария, но Светият отец така и не назначава негов приемник до смъртта му през 1975 г.
На 4 май 1991 г. тленните останки на кардинал Миндсенти са пренесени тържествено в криптата на базиликата «Св. Адалберт» в Естергом. През 1990 г. присъдата, произнесена над кардинала от комунистическите власти, е призната на нищожна. През 2012 г. генералната прокуратура на Будапеща окончателно реабилитира кардинал Миндсенти.
Процесът по беатификация на смелия унгарски кардинал започва на диоцезно равнище още през 1996 г. Голямото досие, предадено тези дни във Ватикана, съдържа огромно количество документи, получени в резултат на дълго и старателно изучаване на жизнения път на кардинала. Следващата стъпка по пътя към беатификацията и дори евентуална канонизация на Йожеф Миндсенти би трябвало да бъде признаването му за «достопочтен» («Божи слуга»).